Ако обичате България, работете, правете тихо нещо повече за нея

Ние си имаме страна, която може да не е най-проспериращата, най-богатата и побеждаващата, но можем да кажем: „аз съм българин“, както и „имаме си наша държава – България“
 
Мечтата да има българска държава беше реализирана на 3-ти март преди 142 години. 

Ние, българите, трябва да се борим за паметта и това е своеобразна реабилитация към мъченичествата, геройствата и подвизите на умрелите, на всички онези, които са положили живота си, сърцата си в тази идея.

Смисълът на 3-ти март, 142 години по-късно, е да си спомним, че освен банкери, бизнесмени, търговци и др. е имало и хора, които са пожертвали живота си. Това не означава, че другите дейци имат по-малък принос, но все пак не бива да забравяме, че свободата на една държава, смисълът на нейната еманципация, се заплаща през 19 век със сражения, жертви и кръв.

Онези, които твърдят, че Русия ни е освободила, поради имперските си амбиции и интереси, са парвенюта.

Те не разбират, че благодарност и признателност не означават раболепие и покорство. Русия изгони турската власт от България и това е неоспорим факт. Аз съм сигурен, че точно тези парвенюта при една основна геополитическа промяна, първи ще започнат да се подмазват и лезят на руснаците. Какво да се прави, това е част от негативите на нашия национален характер.

Много се спекулира с понятието свобода днес. Но не бива да се забравя, че никой не е абсолютно свободен.

Има свободни хора в затворите, и несвободни дори в Холивуд. Свободата е условно понятие. И все пак днес ние можем да кажем, че живеем в своята държава, че не харесваме своя президент или своя премиер, че не одобряваме своите съседи или опоненти. Всичко това обаче не означава, че е опасно да говорим по тези теми – можем да го правим. Ние си имаме страна, която може да не е най-проспериращата, най-богатата и побеждаващата, но можем да кажем: „аз съм българин“, както и „имаме си наша държава – България“.

Напоследък има сякаш засилване на националистическите настроения и движения навсякъде по света, у нас също. Бих казал на тези родни националисти, че патриотизмът и родолюбието не са пози, не са професия и телевизионни изяви.

Бих им казал: ако  толкова обичате България, работете, правете тихо нещо повече за нея освен агресивни и показни речи, митинги, декларации и заемане на постове.

Чух, че тук-там се отменят тържествата за 3-ти март, поради паниката, която настъпи покрай коронавируса. Дори намаляла консумацията на бирата с подобно име и т.н. Това е мания. Човечеството, разбира се, е разтревожено от тази зараза. Но нека се знае, че най-голямата опасност за хората е пропастно неравенство,  фактът на крайна бедност и свръх богатство.

Нямам самочувствие да отправям послания, но нека не забравяме, че на 3-ти март нашата България се е възродила, е възкръснала. На този ден нека да помислим за всички онези, които са пролели кръвта си, пожертвали са своя живот за България. Онези, които твърдят, че Русия била окупатор, ще попитам: това означава ли, че опълченците също са били окупатори?

Нека да кажем благодаря на всички, които имат заслуги за България, както от тук, така и на знайни и незнайни руски войни, на потомците на Пушкин и Лермонтов.

Проф. Андрей Пантев, 24may.bg