Зима

Зима
Пролет

25 март 2020 г.

Управляващите получиха добър урок от вируса

За първи път в десетгодишното управление, на Бойко Борисов му се налага да мисли стратегически, дългосрочно и в перспектива...

Броени дни бяха нужни на премиера Бойко Борисов да измине разстоянието от репликата

"Не ме интересува! Беше изчезнал, отнякъде се появи да дава акъл!” до думите: "Благодаря, г-н президент! Благодаря за възможността да обсъдим мерките, които сме взели. За да спестя време и на вас (медиите - бел. авт.). Абсолютно съм солидарен с това, което казва президентът, с неговите изводи и с неговите заключения за единството". 

Това разстояние не е голямо – един подлез между сградите на „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2, но въпреки това Борисов отиде с автомобил до входа на президентството.

Кое накара министър-председателят така рязко да промени обичайното си поведение към държавния глава? Страхът пред настъпващата епидемия? Ръководителят на изпълнителната власт изглежда проумя, че в този случай няма да може да носи отговорността сам. Че има нужда от съюзници, за да успее да се справи правителството с необичайно сложната и опасна ситуация. И че подкрепата на Народното събрание няма да е достатъчна.

Така Румен Радев и Бойко Борисов се срещнаха очи в очи и седнаха на една маса миналия уикенд. „Моят призив е - единство и солидарност”, обяви президентът след срещата, очевидно преглътнал прескачането му при среднощното обявяване на извънредното положение. По думите му никой не може да спаси себе си, ако не може да разчита на отговорното поведение на другите. 


"В този кризисен момент е необходима нашата пълна мобилизация, защото справянето с криза от такъв характер иска високото съзнание на всеки един от нас. Строгите мерки ще бъдат от полза, само ако всеки един осъзнае техния смисъл и своето място и участие в борбата с коронавируса", коментира държавният глава. Борисов също направи изявление, изрази съгласие с Радев и обясни, че са се разбрали, ако имат противоречия, да ги оставят за след кризата.

Приобщаването не е силната страна на хората, които ни управляват. Но този път хвърлянето на едни милиони от балкона на Министерския съвет няма да свършат работа. И министър-председателят го разбра след денонощни заседания на Националния оперативен щаб, начело с генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, и министрите от кабинета. 


Безметежното време на кротко усвояване на евросредства просто свърши. Сега се налага не на шега да се хвърлят много ресурси, за да се предотврати разрастването на епидемията. И не само това. Необходимо е да се положат усилия малкият и среден бизнес да не рухнат, икономиката да не се счупи, според израза на самия премиер. И ето тук се включи президентът, провеждайки срещи с работодатели, синдикати и всички засегнати от строгите ограничителни мерки на кабинета, за да се изработят планове за действие по време на и след карантината. В тази ситуация няма как да се действа от ден за ден.

За първи път в десетгодишното управление на Бойко Борисов и ГЕРБ му се налага да мисли стратегически, дългосрочно, в перспектива. И се оказа, че властта не е съвсем подготвена да посрещне предизвикателството, което ни се стовари. Действията и разпорежданията бяха хаотични и панически, ад хок, променяха се по няколко пъти на ден, без много мисъл как ще се отразят върху гражданите, върху бизнеса, върху социалния живот, върху личния живот на хората, дори върху самото им съществуване. Именно това спомогна до голяма степен за паниката, която обхвана хората и те хукнаха да се презапасяват с хранителни продукти, лекарства и тоалетна хартия.

Психологическата устойчивост на обществото в такива кризи е свързана до голяма степен с доверието, а в нашия случай с един много голям дефицит на доверие към институциите. В продължение на много години това доверие беше разрушавано по най-безотговорен начин.

И сега хората просто не вярват, съмняват се, подозират, че става дума за неточна, неадекватна или пристрастна информация. Опасяват се, че нещо се крие. Освен това, българинът не се слави с дисциплината си и насреща му наистина трябва да има авторитет, който той уважава, за да се вслуша.

Всъщност, при създалата се ситуация стана ясно, че липсват способност, капацитет, готовност на държавата и на обществото да реагират при подобна мащабна криза. Видя се и нещо друго – че ръководещите държавата са се самоуспокоявали, че всичко им е във властта, че всичко им е по силите. Но се оказа, че може да възникнат проблеми, при които нещата почти да излязат извън контрол. И от тази гледна точка прескачането на президента при обявяването на извънредното положение беше грешка от страна на Борисов. Президентът се ползва с голямо доверие и популярност в страната и беше редно управляващите да схванат по-рано, че е необходимо да привлекат всички възможни ресурси на авторитет, за да застане властта, да застанат институциите рамо до рамо срещу изпитанието, убеждавайки хората, че заедно можем да се справим.

Във всеки случай правителството беше принудено да преосмисли някои свои порочни навици и практики и да се опита да се държи по друг начин. Сега, макар и със закъснение, се налага да започне да обмисля и приема адекватни  мерки, които са в подкрепа на бизнеса и гражданите, за да не се събудим след кризата в още по-тежка ситуация. Някой трябва да спре дивотиите на някои служби и ведомства и да активизира други да си свършат работата, осигурявайки необходимото за борбата с вируса. Само с приказки и забрани няма да стане.

Не на последно място е необходимо управляващите още сега да си направят необходимите изводи и да си вземат съответните поуки що се отнася до работата на институциите, техните политики, до способностите и възможностите им да действат при непредвидени ситуации.


Елизабет Дафинова, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар