Синът на Адолф Хитлер

„Ако германският мъж е готов безусловно да умре, той би трябвало да има и свободата безусловно да люби.”

Йозеф Гьобелс разказва на някои от своите сътрудници поверително още през 1936 г., че фюрерът имал син от времето на Първата световна война. 

Самият Адолф Хитлер подхваща деликатния за него въпрос след разгромяването на Франция. На 19 юли 1940 г. той заповядва на Химлер да потърси някогашната му любовница и нейният син в Северна Франция.
 
„СД-чужбина” намира някогашната Хитлерова любовница Шарлот Ловжоа и нейния син Жан Мари Лоре, роден през март 1918 г., в Париж. Те са разпитани през октомври 1940 г. в парижкия хотел „Лутеция”. Никого от двамата Хитлер не нарежда да му представят лично. При все това, по сигурни свидетелства, между края на 1940 и 1944 г. той многократно е обмислял да вземе при себе си младия французин, чийто баща се чувства.
 
Може да се смята за доказано, че Хитлер знае най-късно от май 1918 г. за съществуването на своя роден през март 1918 г. син Жан Мари Лоре.
 
Неговата някогашна любовница е родена на 14 май 1898 г. в село Себонкур в Северна Франция. Тя се казва Шарлот Одокси Алида Лобжоа и се среща с германския войник с австрийско поданство за пръв път през април 1916 г. в Прьомон в Северна Франция. По разказите на някогашните си приятели тя е особено очарователна, много женствена и привлекателна.
 
Малко преди запознанството Шарлот отива от Себонкур в Прьомон, където роднини и близки я запознават с Хитлер. Възпитано подчертано антирелигиозно и свободомислещо, младото момиче без строгата дисциплина на бащиния дом го удря през просото. Роднините му предоставят пълна свобода и не възразяват срещу връзката на Шарлот с мустакатия германски войник. Тя остава в Прьомон, завързва сексуална връзка с Хитлер и го следва по петите до есента на 1917 г.
 
Любовницата на Хитлер Шарлот Лобжоа до своята смърт на 13 септември 1951 г. остава безименна и непозната. Малкото на брой сънародници, които я познават и са информирани за нейната връзка с Хитлер, запазват своите знания за себе си. Отгоре на всичко в края на 1918 г. след оттеглянето на германските войски, тя заминава за Париж и през 1926 г. прекъсва завинаги контакта със семейството си, тя минава за безследно изчезнала дори за родителите си. С последвалите два брака тя получава други имена. Шарлот Лобжоа живее в спомените на много съвременници смътно, без определени контури и без име – само благодарение на Хитлер.
 
Спомените за Адолф Хитлер, напротив, са ясни. За него си спомнят доста от старите жители, които са го виждали през 1916 и 1917 г. Той се е набил в очите на всеки от селата зад фронтовата линия, защото като вестоносец живее в тихи квартири. Има много свободно време. Носи със служебния си велосипед най-често статив за рисуване, скицира на улици и по площади църкви, руини, къщи, понякога и голи жени. Държи се не по войнишки, говори добър, наистина училищен френски и много приказва с жителите.
 
Хитлер междувременно е станал мъж, който удостоява жените и тяхната хубост не само с поглед. Шарлот Лобжоа, своята любовница, той рисува с широко отворена блуза, която излага на показ част от голите си гърди. От изображението сякаш се долавя гордост в излишък от нейното обладаване. Впечатляващите, големи, дяволито предизвикателни очи господстват над широкото и плоско лице на едрогърдестата пищна любовница. 
 
От юли 1917 г. Хитлер очевидно е взел решение да сложи край на връзката за Шарлот това има тежки последици. Той получава домашен отпуск на 30 септември 1917 г. и отпътува при свои роднини в австрийското селце Шпигал. Шарлот Лобжоа не го вижда никога повече, освен по-късно върху снимки във вестници и в кина. През март 1918 г. тя ражда своя син Жан Мари в Секлен у съседи. Името на своя баща Лоре узнава през 1948 г., името на своето родно място – през 1977 г.
 
В Париж Шарлот казва на техния син само: „Ти не трябва да се измъчваш и срамуваш заради него.” Тя заплаща скъпо дързостта, която е поела като младо момиче през 1916 г. След като Хитлер я зарязва през 1918 г. с детето, тя се подвизава като танцьорка в Париж, през 1940 г., след окупацията на Франция от нейния някогашен любовник, от отчаяние и страх става алкохоличка и умира огорчена на 54-годишна възраст.
 
Хитлер, който през 1940 г. вероятно си представя все още прелестното момиче от 1916 и 1917 г., трябва да е бил направо отблъснат от гледката, която Шарлот представлява. Фотографиите на нейното подпухнало и белязано от разложението лице и рапортите от контраразузнаването трябва да са го стъписали. Както винаги, така и тогава той извлича от това лично преживяване своенравни умозаключения и изводи.
 
„Който очаква от един войник на фронта, че щял да се ожени за едно момиче само защото то било родило дете от него, мисли нереалистично и е чужд на света. Ако германският мъж е готов безусловно да умре, той би трябвало да има и свободата безусловно да люби” – поучава Хитлер своето обкръжение на 23 април 1942 г.
 
Психологът Зигурд Мюлер, експерт по почерци, стига на 21 септември 1967 г. до извода: „Жан Мари Лоре трябва да е роднина на Хитлер от първа степен. Характерологичните съвпадения у роднини първа степен са между 50 и 70 процента. В случая Хитлер-Лоре се е получило съвпадение от 66 процента”.
 
Според действащото германско право в един процес за бащинство при тези резултати бащинството на Хитлер би било признато и той щеше да бъде задължен да плаща издръжка.

Адолф Хитлер (20 април 1889 - 30 април 1945)

 Жан Мари Лоре

Картината "Портрет на момиче", подписана "А. Хитлер, 1916"

От "Адолф Хитлер - легенда, мит, действителност" на Вернер Мазер, Realzoom.org