Зима

Зима
Пролет

25 април 2020 г.

Черен джип ни преследва в живота

Черният джип и наглият поглед зад волана се превърнаха в символ на това, че успява този, който не спазва правилата...
 
От една страна, катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков, не е с нищо по-различна от стотици други - някой е направил серия от много грешни преценки, които водят до нелепа и нежелана смърт. 

От друга обаче, в нея се събират няколко символа на последните години, които я зареждат със силна енергия за промяна.

За много хора черният джип и демонстративните нарушения на закона за движение по пътищата - карането с 200 по магистралата, рисковите изпреварвания, минаването на червено, засичанията, са много видимият образ на масовата несправедливост от последните години. Зад тях прозират кражбите от обществени поръчки и еврофондове, корумпираните политици, които правят това възможно, и подкупните полицаи, прокурори и съдии, които ги пазят. Черният джип и наглият поглед зад волана се превърнаха в символ на това, че успява този, който не спазва правилата. Останалите, които вярват в понятия като честност, ред и закони, губят.

Това за щастие невинаги е вярно. В България има и много хора, които са успели благодарение на усилията си, без да нарушават законите. Някои от тях дори карат черни джипове, и то без да нарушават правилата повече от всеки от нас. Тези, които са над закона обаче, се набиват на очи с наглостта си и се сблъскваме с образа им всеки ден.

Катастрофата, в която загина Милен Цветков, е далеч над клишето за черния джип. Той загуби играта по възможно най-тежкия начин - с живота си. Трагедията стана още по-голяма от това, че като журналист се бореше точно за обратното - да се спазват правилата, да няма политици, които крадат и със задниците си, и вместо тях да има ред и място за честните хора. Загуби живота си, докато спазваше правилата, заради човек, за когото те нямат значение. Това, накратко, добави към буцата в гърлата на хората, които го познаваха (дори и само от екрана), буря от негодувание и възмущение.

Властта - правителство и прокуратура, усети много бързо и заплахата за себе си. Че възмущението бързо се насочва към това, което тук често се нарича мафия - коалицията, обединила политици, полицаи, прокурори и съдии, срещу правилата.

Отговорът беше светкавичен. Моментално беше оповестено името на шофьора и коя е неговата майка. Тя беше задържана, както и останалите, които са били в колата, причинила зверската катастрофа. Част от най-услужливите на властта медии бяха светкавично активирани да обясняват за връзките на майката с лоши олигарси, за контактите й с БСП и НДСВ, за всичко, което идва да покаже, че тя няма нищо общо със сегашната власт. Стигна се дотам, че политик от управляващите превантивно се отрече от сина си - само защото е пътувал в черния джип.

Свръхреакцията с арестите до трето коляно показа едновременно паническото желание на властта да отклони недоволството от себе си, както и колко малко е способна да реши истинския проблем.

Катастрофата предизвика ропот от недоволство заради масовото усещане за хронична несправедливост. Реакцията на почтената и ефективна власт щеше да бъде не само преследването на конкретния виновен, но и поглед към системни промени, които могат да направят улиците и пътищата по-безопасни. Мерките са отдавна ясни и приложени в много други страни. По трудна е другата част - ако властта иска да демонстрира, че се бори с незаконно забогателите и тези, които създават впечатлението, че са недосегаеми.

Незаконното забогатяване в България (и вървящото с него чувство за безнаказаност) вече не идва само от контрабанда или примерно трафик на наркотици, а основно от кражба на публични ресурси - държавни поръчки и активи, еврофондове. Но да се справи с това за сегашната власт означава да си отреже крайниците. Затова и нищо не се прави. Ще има много шум и пушек около арестуваните за конкретния инцидент. За да забравим за закономерностите, които се преплитат в него.

Нелепата смърт на Милен Цветков ангажира обществена енергия - както заради неговата личност, така и заради трупащата се нетърпимост към наглостта, с която се нарушават правилата. За никого няма да е от полза, ако тази енергия се трансформира в мъст. Проблемът не идва от законите - за катастрофата 22-годишният водач може да влезе в затвора доживот. Големият проблем е избирателното им прилагане.


Capital.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар