Дали напоследък не зарязахме грижите за психичното състояние на българина?
Не че преди това държавата е търчала след всеки луд, за да му даде розовото хапче. Не, даже напротив - по едно време съвсем му изпусна края, като спря не само да ги лекува, но и да ги брои.
Днес е разбираемо, че много по-важно е да опазим здравето на българина въобще и че да се втренчим в някои очевидни девиации може би е глезотия. Но все пак усещането, че докато чакаме да ни налази коронавируса, изтрещяваме, сякаш е все по-силно.
Замислих се за това по конкретен повод. На Цветница жена ми гледаше в хола някакъв репортаж за литургията във Ватикана. И по едно време чувам, че много се възрадва на нещо: Ето я лопатата!
Бе каква лопата бълнува тоя човек?!
Отивам в хола и я питам каква е тази работа с лопатата. Не си ме чул - казах "ето го и папата", поясни тя и ме погледна някакси тревожно.
Разтревожих се и аз. Все пак не съм Ицо Хазарта, и главата ми не е пълна с рап. Дали не започвам и аз да изтрещявам?
Съвсем сериозно се замислих над този въпрос, когато се хванах, че си мия ръцете в продължение на 15 минути. И след това си свалих гумените ръкавици.
Всъщност може би така и трябва, успокоих се аз. Ако сам не се погрижа за себе си, на кого да се опра? Лоша дума няма да кажа за сегашното българско здравеопазване, но дори и в САЩ коментираха, че ако не е била политиката за БЦЖ-ваксиниране от соц- времената, нещата днес щяха да са драматични. И миенето на ръцете щеше да ни е последна грижа. В буквалния смисъл.
Чувството за обреченост се засилва и заради това, че досега не съм забелязал машини на Столична община да мият улиците с дезифектанти, както правят в другите държави. Ама за какви дезифектанти да говорим, след като грижата за чистотата на столицата е поверена основно на жителите на кварталите "Факултета" и "Филиповци". А се оказва, че тези квартали са огнища на заразата и вече са под строги ограничения за влизането и напускането им.
Тъкмо се бях обнадеждил след информацията, че министърът на икономиката Емил Караниколов е направил добра размяна с ОАЕ, предавайки им 30 тона храна срещу 15 тона медицински консумативи, но се оказва, че консумативите били 3 тона, а останалото пакети с фурми. Станало е нещо като в онзи виц за компютрите, които сме били изнесли за Япония - не били компютри, а компоти.
Така че между папата и лопатата има някаква връзка, макар и на подсъзнателно ниво. И в дъното й е един от основните въпроси на битието ни - има ли живот в отвъдното.
И ако да, вкусни ли са тамошните фурми?
Няма коментари:
Публикуване на коментар