Добро утро, хора! Загубихме се между Денят на Европа и на Победата. Висоцки

Да се обичаме, да не се нараняваме. Толкова ли е трудно?
 
Ден на Европа. Ден на Победата. Година на COVID-19. 

Къде сме ние, по дяволите?! Накъде вървим? Имаме ли посока, ориентирахме ли се на кръстопътя, знаем ли целта…

Няма да има парад в Москва. Имат ли нужда мъртвите от маршируващи редици, танкове и ракети? Едва ли. Една свещичка стига. И една сълза.

Не бива да забравяме кафявата чума. Нейната „жътва“ отнесе десетки милиони.

Днес войната се води в киберпространството, лабораториите и болници с вируси. Отново умират хора и мечти.

Ще спре ли някога това? Защо братоубийството е толкова заразително? Нали хората се отличават от животните по това, че обичат? Да се обичаме, да не се нараняваме. Толкова ли е трудно?

А ние избрахме Висоцки на 9 май.


САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ
Владимир Висоцки

Всичко някак е друго… А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води…
Само той не се върна от боя…

Аз не знам кой беше прав — често спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.

Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка сутрин ме будеше още по мрак,
а от вчера го няма. От боя.

И не само това, че е пусто сега:
изведнъж осъзнах — бяхме двама…
И раздухваше вятърът мойта тъга,
щом след боя разбрах, че го няма.

Пролетта се отскубна днес като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
„Ще запалим ли, брат!“ — но е тихо край мен.
Вчера той не се върна от боя.

С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
Те са даже в смъртта часови…
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.

И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя.

Превод: Румен Леонидов

Няма какво да допълним. 75 години след 9 май 1945 година светът все още не е спокоен. Както винаги е било...

Те се прегърнаха в Берлин през май 1945...

Frognews.bg