Пролет

Пролет

9 май 2020 г.

Проф. Дарина Григорова: 9 май е и велика славянска победа над нарцистичен расистки проект

"Колкото и да се подменя историческата памет, винаги ще останат кълнове, които да я възродят, на Балканите и в Русия е така."
 
Проф. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Главен редактор на списание ALMANACH VIA EVRASIA. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“.

- Проф. Григорова, този път Денят на победата – 9 май, няма да бъде отбелязан по традиционния начин в Москва, няма да видим Безсмъртния полк. Как приемат в Русия този факт? Как очаквате да изглежда Деня на победата в изолация?

- Денят на Победата е отложен, не е отменен. Колебанието е между две дати – 24 юни, в памет на историческия парад на победата от 1945 г. с маршал Георгий Жуков на белия кон по Червения площад. Втората дата е 3 септември и тя е по-вероятна, защото точно два дни преди Путин да обяви отлагането на парада, Думата прие на 14 април Закон за преместването на Деня на края на Втората световна война от 2-и на 3-и септември (капитулацията на Япония). Последната дата е любопитна, създаде известен смут сред някои общественици поради доминантата на далекоизточния вектор. Възприема се като реверанс към Китай, който на 3 септември традиционно празнува деня на победата над Япония. Представете си парад на Победата със Си Дзинпин на 3 септември 2020 г. на Червения площад, а защо не и с китайски военни, все пак е 75-годишнина, какъв символичен удар би бил по САЩ?

Не може да се скрие и глухото разочарование от извънредната промяна на честването (ако изключим въздушното шоу, което не може да замени живото преживяване), особено на фона на Беларус, където парад ще има на 9 май. Едно е да празнуваш Великата Победа от Великата Отечествена война на 9 май, друго е да честваш финала на Втората световна война на 3 септември. Последната дата не е нито сакрална, нито има емоционална връзка с руснаците, има такава обаче за китайците. Съществува предположение, че отмяната на парада е начало на символически “демонтаж” на 9 май (Сергей Переслегин), което едва ли е така, но показва дълбочината на огорчението.

Безсмъртният полк няма как да е на “социална дистанция” и с маски, защото ще стане смъртен. Би било чудно обаче, ако към него през септември се добавят портретите на загиналите лекари и свещеници по време на корона-епидемията, защото лекарският и свещеническият дълг са не по-различни от воинския. Това би придало смисъл на отлагането и спомен за жертвата им.

- В едно интервю казвате нещо, което се запомня: „Без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа.“ Това е по повод факта, че на 9 май европейците имат нещо като алтернативен празник. Защо 75 години не стигнаха, за да се доближат тези два празника на европейско ниво, да намерят някаква пресечна точка?

- Капитулацията на нацистка Германия в Берлин на 8 май 1945 г., в 24.00, а по московско време вече 9 май, всъщност показва символичната едновременност на близостта и на невъзможността за сливане между Русия и Европа. Часовата разлика има и мирогледни измерения, 9 май за Европа е денят на въглищата и стоманата (1950 г.), проза и нищо лично, освен въглищата/ресурсите ви. Има две реки в Грузия, чиито корита се сливат в едно, но всяка запазва цвета си, не сливат водите си, но текат в една посока, макар и от два извора. Европа и Русия могат да оцелеят заедно в Евразия, без да се променят една друга. Все пак разликата между 8 и 9 май е един час, а между тях и 3 септември доста повече.

- Историята, свързана с Втората световна война и участието на Съветската армия, се подменя, манипулира, премълчава? Или всичко това заедно и с каква цел?

- За целта ще Ви отговоря с една точна мисъл на Александър Панарин за Запада (Атлантическият свят), който иска да наложи на Изтока (Русия+) “перспективата на догонващо развитие, т.е. вечна зависимост и вечен комплекс на непълноценност. На победителите не им стигат ресурсите на победените, нужна им е безапелационна духовна капитулация, или смяна на манталитета”.
 

След 1991 година разрушаването на СССР създаде илюзия за безапелационна победа в Студената война на победените Източна Европа и Русия. Източна Европа бе погълната от Съюза на въглищата и стоманата, но Русия след Крим (2014 г.) върна статуса си на велика сила, тоест, отказа да бъде третирана като победена страна. Колкото и да се подменя историческата памет, винаги ще останат кълнове, които да я възродят, на Балканите и в Русия е така. Няма рационална логика, педантичният западноевропеец не може да го проумее при всичките си тинк танкове. Медийният шум, чиновническите резолюции, трошенето на паметници, всичко това е външно варварство, има, разбира се, и надзор над учебниците по история и литература, но той пак остава административно дистанциран, т.е. не е ефективен. Факт.

- Кои са за Вас най-ярките провокации, свързани със събитията, случили се тогава?

- За да не ги изброявам, безчет са, но например тази година на 27 януари, на отбелязването на освобождаването на Освиенцим от Червената армия (защото именно тя освобождава концлагеристите) Полша не покани руския президент. Същият месец и в Израел, на отбелязването на деня в памет на холокоста, Анджей Дуда, макар и поканен, отказа да присъства – пак заради Владимир Путин. Това не е провокация, това е безвкусица. Но важното е, че потомците на жертвите от Аушвиц помнят и 27 януари, и 9 май, и Русия, и палачите, и съдействащите им.

- Не на последно място и заради епидемията сега, се чуват сериозни опасения, че се връщат или предстои да се завърнат тоталитарни практики и режими. Забравена е историята или махалото тръгва към противоположна на неолиберализма посока?

- Посоката на неолиберализма е именно постдемокрацията и нови форми на тоталитарен контрол – на първо време дигитален, което и се тества в условията на карантина. Но се видя, че още е рано, въпреки някои успехи на московския кмет Собянин. Все пак хората живеят офлайн, а не в “облак” и още имат спомен от класическото образование, не са израснали на компютърни игри.

- Какво трябва да си спомним българите на 9 май? Има ли факти, които удобно премълчаваме? И други, които преекспонираме?

- Да помним, че през ХХ век залагаме винаги на грешната страна, донякъде е било и наложен избор, но и липса на гъвкавост и решителност. Да помним, че в концлагерите са избивали и славяни, защото са смятани за получовеци (Untermenschen), т.е. 9 май е и велика славянска победа над нарцистичен расистки проект, в случая нацисткия.

- За една част от българите Съветската армия е освободителка, за друга – окупатор. Изглежда, че въпреки усилията, които полагате историците, това разделение е трайно и непреодолимо. Защо?

- Няма как да се преодолее разделението, защото 9 май не е 9 септември, и обратно. Народният съд е част от денацификацията, но у нас придобива и характер на политически реваншизъм – на насилието до 1944 г. се отговаря пак с насилие.

- Позволете да ви върна към началото на разговора ни, който започна с индиректна препратка към пандемията, засегнала и Русия. Случаите там са изненадващо много, срещнах и понятието Ковид-дисидент във връзка с руснаци, които отричат силата и мащаба на случващото се. Защо според вас Русия бе толкова силно засегната?

- “Ковид-дисидент” е руският вариант на английския “ковидиот”, но не е забавно. Реакциите на хората са като у нас, на крайности, под стрес, под заклинанията на медиите, фиксирани върху страха. Русия прави масови тестове, не крие информацията, всеки може да провери, до вчера 4 млн и 800 хил. руснаци бяха тествани, оттук и голямото число на положителни проби, но колко от тях са носители, болни, и прочее, това е тема за специалист. Проблемът е в т.нар. оптимизация на здравната система и не само. Нещо, което е присъщо и на нас – закриване на болници, липса на медици, с една дума – пазарен дарвинизъм.

- Разбърква ли епидемията политическите карти вътре в страната? Немски кореспондент в Москва отбелязва, впрочем, че каквото и да се случва, Путин няма лично да съобщи на сънародниците си лошите новини? Тази роля е оставена на други.

- Няма как този стрес-тест да не създаде политическо напрежение. Русия не е изключение. Даже се появи шега за “карантината като поправка в конституцията” (Валерий Расторгуев). Засега негативите ги събира Собянин, който има щаб, също в странно юридическо безтегловно състояние като нашия, но пак с фактическо действие. От друга страна, премиерът Мишустин вече оздравява и може да се върне на поста си, т.е. ще балансира кибер устрема на московския кмет. Путин обаче не може да избегне недоволството на руските граждани и това ще се отрази на рейтинга му, докато трае кризата.

- Пандемията започва да влияе и върху геополитическите баланси, напрежението САЩ-Китай расте. Къде е Русия в тази динамика?

- Русия е в положението на “умната маймуна”, която ще гледа как тигрите се бият в долината. Това е спечелено време, докато се съсредоточава по Горчаковски.

- Две прогностични визии се сражават в момента – че след края на пандемията позициите на глобалистите ще укрепнат и другата  – че ще се засилят ролята и значението на националните държави. Вие към коя клоните?


- Аз съм ретро и симпатизирам на националните държави, но не виждам отслабване на глобализацията, а обратното – навлизане в нова орбита на реглобализация.

- Появиха се опасения, включително от руска страна, че Северен поток-2 може и да не бъде завършен. Следите ли този сюжет?

- Не следя енергийните проекти, но едва ли Германия ще се откаже от Северен поток-2. Немската икономика работи, съответно има нужда от енергия.

- Расте напрежението и между България и Република Северна Македония. Има ли изход от споровете, които вече стигнаха до обвинения във фашизъм?

- Няма как да Ви отговоря като историк, защото се занимавам с руска история, а като българка – македонската тема е открита рана за българи, забравили рода и историята си. Изходът е да приемат историческото си българско минало, защото ние отдавна сме приели македонското им настояще. Мога да Ви споделя лични впечатления от общуване с млади северомакедонци. На единия колега (тогава само македонец) на конференция у нас, на която общувахме по европейски на неутралния английски език, като го попитах каква националност е, мълниеносният отговор буквално беше “human being” (човек), аз онемях. Вторият случай вече със северомакедонски млад колега – в разгара на дискусията (този път тя беше на руски език, не бих казала, че е неутрален), та той сам спонтанно изрече: “Разберете се със сърбите и с гърците какви сме!”. Пак онемях, не си давах сметка докъде сме ги докарали тези хора, не им е лесно.

Проф. Дарина Григорова

Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар