Зима

Зима
Пролет

10 май 2020 г.

Нещо като традиция на българския политически живот

Историята не се помни. И едва ли дава отражение на днешния политическия живот у нас. Но националният манталитет със сигурност дава отражение.
 
Покрай споровете за 8-9 май, леко да напомня, че някои като далтонисти не забелязват как България е била съюзник на Хитлер. 

И е била победена страна, макар след 9 септември ОФ да завива на 180 градуса и праща български войски да се сражават срещу германските.

Парижката мирна конференция решава България да плати репарации на стойност 119 млн. долара на Гърция и Югославия, измерено в стоки по цени към 1938 г. Който иска да го смята в днешни пари и при тогавашните ниски цени. Югославия опрощава след няколко години дълговете, поради идеята Тито и Димитров да правят федерация - някакъв балкански евросъюз (която включва и онова нашироко коментирано признаване на македонци като отделна народност).

Но преди това, на 1 март 1941, Филов подписва тържествено присъединяването към Тристранния пакт в двореца Белведере във Виена. В Народното събрание е посрещнат с овации. Срещу присъединяването има само 17 гласа от 160 депутати. И днес има такива възторжени и единодушни решения на парламента.

На 14 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. Някои я наричат „символична“, само от солидарност с Германия. От пролетта на 1941 до есента на 1944 г. англо-американските военновъздушни сили хвърлят над 45 хил. бомби върху 168 населени места в България, според докладите на генералния щаб (след всяка бомбардировка са описвани щетите, паднали бомби, брой самолети във въздуха и др.). В София са разрушени 12 657 сгради, без да се броят леко повредените. Убити и безследно изчезнали след бомбардировките са 4208 души.

1944
Правителство на Иван Багрянов през лятото прави опити за сепаративни преговори за мир със САЩ и Великобритания, но неуспешно. И днес се забелязва как сегашният премиер Борисов шикалкави между САЩ и Русия. Нещо като традиция на българския политически живот.
 

На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.
 

На 2 септември 1944 г. парламентарната опозиция съставя ново правителство на Константин Муравиев. Съветските войски са на Дунава. В следващите няколко дни правителството прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания. 

Късно е либе за китка. Същия ден съветските войски преминават през Дунава. Муравиев е свален на следващия ден от силите на Отечествения фронт в София. Военни части, сред които танковата бригада в Горна баня, се присъединяват към ОФ и участват в завземането на властта.
 

На 28 октомври България официално преминава на страната на съюзниците Рузвелт, Чърчил и Сталин, и се опитва да излезе от положението на губеща страна във войната.
 

Историята не се помни, само отделни факти се изтъкват по разни поводи. И едва ли дава отражение на днешния политическия живот у нас. Но националният манталитет със сигурност дава отражение.
На снимката - тълпа от софиянци събаря фашисткия орел от представителство на германските железници

Иван Бакалов

Няма коментари:

Публикуване на коментар