Мъдростите са част от всяко културно наследство.
В българската култура са се запазили много пословици и поговорки, които ползваме и днес. Те ни напомнят как трябва да живеем, как да се справим в трудни моменти и какви да бъдем, когато търсим щастие и справедливост.
Днес споделяме 20 български поговорки.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
Който купува това, което не му трябва, продава това, което му трябва.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
Езикът кости няма, ама кости троши.
В царството на слепите едноокият е цар.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Жената е най-скъпата покъщнина.
Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано; когато нещо много го чернят – не бързай да го отричаш предварително.
Умният и насън си изкарва хляба.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
Малко говори, а много слушай.
Скарали се врабчетата за чуждото просо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар