Стефан Командарев: Правещите кино не бива да живеят в изолирани кули

Последната, трета част от неговия голям проект „Посоки“, след такситата и патрулиращите полицаи, ще бъде посветен на българските пенсионери
 
„Киното не може без страст, не може без целувки. По някакъв начин ще се върне към тези неща, рано или късно.“ 

Това каза по БНР филмовият режисьор Стефан Командарев.
 
Как ще изглеждат физическият досег и интеракцията в кадър след Covid-19?

„Тази епидемия, пандемия ще мине и ще замине. Всичко минава на този свят. На нас ни изглежда особено драматична, защото се случва по наше време. Човешката култура си е вървяла по своя път“, отбеляза Командарев.

Според него кризата с коронавируса извежда на преден план потенциала на много важни и наболели други кризи в обществото – „едни балони - и икономически, и социални по-лесно започнаха да се пукат в ситуация на пандемия“.

Сериозната проблематика, излязла отчетливо на повърхността по време на извънредната ситуация с Covid-19, ще влезе в сюжетите на бъдещите филми, прогнозира режисьорът, който неотдавна беше отличен онлайн с голямата награда на фестивала във Висбаден „Златната лилия“.

"Освен завръщането към нормалния снимачен процес, на кино творците им липсва контактът с публиката след прожекция", посочи Командарев.

Последната, трета част от неговия голям проект „Посоки“, след такситата и патрулиращите полицаи, ще бъде посветен на българските пенсионери. Сценарият вече е готов.
 
Хората, които правят кино, не трябва да живеят в изолирани кули, а да имат широко отворени очи и уши за случващото се около нас, вярва Командарев, за когото животът в България е пълен с истории, съотносими към всички възможни жанрове.