Властта в България изпадна в паника

В изкривения фокус на обществения ни интерес се крие главната причина Борисов да си въобразява, че управлява прекрасно...

В късния следобед на 17 юни видяхме как изглежда шайката, събрана на едно място. Но видяхме и страха в очите ѝ.

А шайката нито току-така се събира заедно, нито току-така се плаши. Явно се бе случило нещо важно. Явно бе посегнато на нещо наистина ценно за нея.

Откакто ГЕРБ управлява, основната му цел е да контролира дневния ред на обществото. Затова са впрегнати куп медии, социологически агенции, анализатори и агитки. Затова е установен скрит контрол над съдебната система, независимите регулаторни органи, цели партии, барбар с техните лидери и един куп неправителствени организации. Системата им е колкото внушителна, толкова и зловеща. Благодарение на нея те се чувстват безнаказани и имат възможността да елиминират всяка една заплаха, която се изправи пред тях. Закономерно, главният бенефициент на това статукво е самият Бойко Борисов.

То му позволява да се измъква сух от всяка ситуация. Дори когато си призна, че е водил разговора „Ало, Ваньо“, прокуратура и следствие не се помръднаха, за да изпълнят своите задължения и да го обвинят в търговия с влияние. Затова пък когато е нужно, не представлява никакъв проблем да се повдигнат обвинения и на напълно невинни хора. Ей така, за кеф на господарите. Показателен е случаят с председателя на фармацефтичния съюз проф. Асена Стоименова.

Но този механизъм за прикриване на корупция и репресия над неудобните понякога засича. Както стана при Васил Божков. И моментално властта в България изпадна в паника. Разплута в своето самодоволство, тя се оказа уязвима за sms-атаките от Дубай, на които така и не успя да даде смислен отговор. В началото бе мълчанието, после се оказа, че е жертва на несправедливо оклеветяване, размахваше се един стар телефон, който не могъл да праща осветените sms-и, накрая се оказа, че и sms-и имало и телефона работел на кирилица, ама се контактувало само по футболни теми и т.н. Но като цяло остана усещането, че истината е на страната на Васил Божков, а лицата на властта се оплетоха в своите лъжи.

И в тази объркана обстановка, точно в най-неподходящият момент за Борисов, преди още да е успял да потули обвиненията за получени 60 млн. лева подкуп, дойде първо записът с „пиянския“ монолог, а после и снимките на препълненото с валута шкафче.

За българите милиони и милиарди звучат доста абстрактно, но това шкафче, пълно с банкноти от 500 евро и златни кюлчета, е нещо съвсем реално. То напълно се покрива с масовата представа за голямата корупция. И нещата се навързаха от само себе си: обвиненията на Божков за 60 млн. рушвет, „пиянският“ запис, който разкрива чертите на една напълно брутална и цинична личност, способна да държи в шкафа си половин милион евро.

Обрисуваната картина съдържа една органична достоверност и е способна да остави трайни следи в съзнанието на хората. И нека не ни разправят мисирките, че става въпрос за фантасмагория. Нали преди четири години в гардероба на бившия шеф на ДАИ Цвeтелин Цветанов бе направено същото откритие - 400 хил. лв. в гардероба.

Именно този пробив в медийния образ на управлението събра шайката мълниеносно. Трябваше да се заличи незабавно масовото впечатление от разпространените снимки. И да се пробута картината на заобиколения от своите сподвижници честен и силен лидер.

Но ефектът не сработи. И на frontman-а и на background-а си личеше притеснението и объркването. Че се е бързало много, стана ясно от липсата на ясна стратегия на поведение. След 45 минути потене пред екраните, така и не стана ясно дали става въпрос за манипулация или предателство. Затова и посланието бе объркващо: парите в шкафчето са монтаж, ама е недопустимо да бъдат снимани.

Не се и изясни кой е главният виновник, та се наложи воденето на стрелба напосоки. Към Цецо, към Радев, към Мая, към Слави и към кой ли още не. За да стане объркването пълно, пуснаха и историята за дрона, с който президентът следял Борисов. На принципа "лъжеш ли, не бъди скромен".

На следващия ден, като се поуталожи обстановката, кръгът на заподозрените се стесни: оказа се, че виновникът се търси в най-близкото обкръжение на премиера. Както е тръгнало, страхувам се да не се окаже, че Борисов сам си е снимал имането.

Направи впечатление, че на пресконференцията премиера не акцентира върху отричането на достоверността на снимките, а предпочете да заложи на други два елемента в защитната си стратегия. Първата касаеше защитата на личното му пространство и престижът на държавата. Сиреч, и взет като отделна личност, и в ролята си на премиер, Бойко Борисов е жертвата в разигралата се история. 

По принцип това би било вярно, ако не се намирахме в днешна България. Именно маниерът на управление на Борисов, атмосферата, която той създава около себе си, наративът, с който си служи, оправдава всяка компроматна атака срещу него. Той разполага и прилага такъв набор от инструменти за репресии срещу противниците си, че не може да разчита на „джентълменско“ отношение от тяхна страна. Ако снимки в спалнята на премиера се разглежда като недопустимо посегателство над личността, какво представлява тогава използването на спецсъда и спецпрокуратурата, за да се вземат за заложници децата, съпругите, братята, приятелките и сътудниците на подгонените едри бизнесмени.

А да те подгонят в България не е нужно много. Както чухме в „пиянския запис“, „независимите“ регулаторни органи са спрели сделка на „Еврохолд“, само защото шефът на фирмата не е бил достатъчно сервилен към падишаха. Говори се, че това е била и главната причина Нено Димов да бъде държан в следствието, а водната криза в Перник е била само претекст.

Чудно ли е тогава, че се вземат много по-сериозни мерки, ако някой бъде заподозрян, че има намерение да финансира нов политически проект. И случилото се на Божков и Златев трябва да послужи за назидание на целия български бизнес.

Втората защитна линия на Борисов мина през самоизтъкването на незаменимата си фигура. Той все повече се вживява в ролята на капацитет, единствено способен да се справя с предизвикателствата, пред който се изправя днес България.

Истината е обаче точно обратната. Третото му правителство се превърна в синоним на разсипията. За 8 изтребители, които водят началото си от 1978 г. бяха дадени авансово 2 млрд. лева, един милиард ще отиде за някакъв си ВиК холдинг, половин милиард ще глътне планираната държавна петролна компания, 700 милиона бяха проспани от лотарията, 70 милиона наляха в колекторска фирма, 30 милиона прахосаха за ненужна тръба към Перник и т.н.

Общо видимите разхищения са за около ПЕТ милиарда лева, все едно две КТБ да фалират едновременно. А съизмерима обществена реакция липсва. И наистина жалкото е, че хората неглижират крупните далавери, но се впечатляват от шкафове, в които няма и два милиона евро, даже.

В този изкривен фокус на обществения ни интерес се крие главната причина Борисов да си въобразява, че управлява прекрасно и че е невинна жертва в компроматна война. И да ни внушава, как ще ни е необходим още дълго време. Всъщност той друг избор вече и няма. Защото падне ли от власт, наистина ще му е необходимо да има под ръка крупна сума пари и кюлчета злато. За бързо изнасяне от страната.

Апропо. Няколко думи за телевизиите и социологическите агенции.

Ало, националните телевизии, вече будите брутален смях. Щом сте решили да сервилничите, правете го по-интелигентно. Като начало спрете да коментирате събития, които не сте се осмелили да отразите в новините си.

А вие честни социологически агенции, дали пък няма да направите блиц телефонно изследване върху скандала. С два въпроса, например.

1) Вярвате ли на оправданията на Борисов?

2) Вярвате ли, че парите и златото в шкафчето принадлежат на Борисов?

Ха сега да видим професионализмът ви.

Георги Георгиев, Glasove.com