- Ама, и двата ли?
Тя е млада, работи на каса в бензиностанция. Аз й подавам два вестника. Различни.
Тя ги маркира, но е сигурна, че има някаква грешка. В мен. Аз за миг се замислям дали не съм взела две еднакви бройки, но бързо разбирам, че не съм. Проблемът е друг.
Във време, в което четенето на вестници е старомодно, отречено и рядко занимание за активни хора, се появява някой, който не е пенсионер, с желание да си купи хартиена преса. По две.
И не, нивото на вестниците, не беше смисълът на този въпрос. Въпросът изказа изненадата, че ще чета два вестника. Защото се очаква в тях да пише едно и също. Защото се очаква всичко да е в Интернет. Защото...
Преди десет години, на друга бензиностанция, ме попитаха друго:
- Ще четете или ще си говорите?
Тогава раздаваха вестници и списания на клиентите, седнали в заведението. Помня, че ми се стори нелепо да чета, когато не съм сама на масата.
Сега, 10 години по-късно, вече е ясно, че всички "четат" в телефоните, независимо дали са с компания или не.
Аз още си купувам вестници. Даже ги чета. Сравнявам ги. Правя си изводи. Понякога искам да кача тук нещо, което съм прочела на хартия, но установявам, че липсва в онлайн изданието.
Чудя се, дали това момиче, което се шокира от избора ми да платя за два вестника, все пак отваря поне два сайта, от които да се информира. Чудя се кои са те.
Замислих се и за друго. Дали не е време и аз да мина на един. Почти съм "изгасила" телевизора. Сигурно ще се разделя и с всекидневниците на хартия.
Знам защо ги купувам, всъщност. От носталгия. По информацията и свободата да бъде събрана и написана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар