Специалитет „Ако мине номерът”

Отвратителни са манталитетът на собствениците и отношението им към клиента, особено българския

Клиент на заведение преглежда сметката, преди да плати и срича: шопска толкова, гроздова толкова, суджук еди-колко си, мешана скара…

И стига до „Ако мине номерът - 6.80.” „Ало, шефе, това к`во е? Ако мине номерът?” „Е, не мина, гузно се усмихва сервитьорът”.

Вицът сигурно е по-възрастен от мен, но в лето 2020 звучи актуално като току-що излязъл хит. В борба за по-бързо зарастване на раните и излизане от загубите бизнесът на ресторантьори и хотелиери предлага като главен специалитет в офертите си деликатеса „Ако мине номерът”.

След вайкане и скубане на коси, довело дори до безпрецедентното намаление на ДДС за бранша до 9%, очаквахме същият този бранш да прояви гъвкавост, разбиране за положението и дори солидарност с клиентите, които също бяха обрулени по различен начин от корона кризата.

С триста зора и почти по принуда от властите господарите на плажовете се съгласиха да понамалят цените на шезлонги и чадъри, което пък да бъде една от мерките, които да привлекат и български туристи, стряскани досега от факта, че на места плажните удобства струваха по-скъпо от нощувката в евтина квартира.

Стъпката-отстъпка обаче се оказа коварно лицемерие и привидно примирие с клиента и властта, зад което алчни арендатори (така си ги представям обобщаващо, извинение към всички други честни частници, убеден съм, че има такива, даже познавам), та зад което ни готвели други брадви - кафе по 8 лева, безжичен интернет по 4 или 5. Сигурно и други чалъми има, ще ги разберем, като потръгне малко сезонът.

Браншовиците от съвременния хоремаг (така обобщително наричаха някога хотел-ресторант-магазин) знаят, че загубата, особено от липсата на международен трафик, е голяма и местните туристи не могат да я заместят, но са решили да работят на принципа „Ден година храни” и ако могат, да одерат и 100 туристи, поне да смъкнат максимума от гърбовете им.

Заради нашенския локдаун по време на извънредното положение мнозина българи бяха принудени да използват платените си отпуски и дори да излизат в неплатени, затова лятната почивка може да се окаже за тях мираж. Но да речем поискат да заведат децата за петък, събота, неделя - за три дни, на море някъде по Южното Черноморие. Цените - а констатацията е не само моя, но и на постоянни клиенти - на малки хотели и къщи за гости са скочили от 30 до 50% нагоре.

„Плати за две нощи, остани три” - подобни пакети в модификации предлагат хотелиери в Малта, Италия, Гърция, Испания, Латинска Америка и Мексико. Тук принципът е - спи си две, но ни плати за три.

В резултат имаме опашки към Гърция. Силно отблъскващи, поне мен като турист, не са планктонът в Черно море, бетономорието или вкусът на храната. Не, отвратителни са манталитетът на собствениците и заетите в плажния бизнес и отношението им към клиента, особено българския.

През последните 12 години съм предпочитал морето на съседните Гърция и Турция, но от едната солидарност съм склонен да си поделя проблемите с нашите хотелиери.

Специалитетът „Ако мине номерът” в меню 2020 обаче ме отказа. Няма да мине! Повярвайте!

Красимир Крумов, "Монитор"