През октомври 2019 г. излезе минисериалът „Екатерина Велика“.
Макар да нямат интерес от исторически личности, много от нас го изгледаха с любопитство, защото в него животът на една от най-властните жени в руската история е представен с пикантни подробности. Императрицата била доста амбициозна – както за власт, така и за мъжко внимание, без което не можела.
Коя е София Аугуста Фредерика?
София Аугуста Фредерика е родена на 2 май 1729 г. в Щетин, Германия (някога част от Прусия). Тя е принцеса на Анхалт-Цербст. Израства в благородническо семейство. Баща ѝ е пруският принц Кристиан Август фон Анхалт-Цербст. Майка ѝ – Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп, не ѝ обръщала особено внимание като малка, защото се грижела предимно за по-малкия ѝ брат – Вилхелм Кристиан Фридрих.
Като малка София била отглеждана от своята бавачка Бабет. След като брат ѝ почива на 12-годишна възраст, майка ѝ започва да се занимава повече с нея и я подготвя за брак. Водейки я на различни приеми, тя иска да ѝ намери знатен ухажор, с когото да ѝ осигури охолен живот. От своя страна, едва 15-годишна, тя намира това като единствения начин да избяга от контрола на майка си.
Обучавана от свещеник, тя има своите религиозни възгледи, но животът ѝ по-късно поставя под въпрос какво точно е научила от него. Учи немски и френски, а по-късно и руски, като учителите ѝ преподават у дома. Отделно се запознава с лутерианството и историята на нейната родина.
Първи контакти с Русия
Още като тийнейджърка, Катрин II, както я наричат по-късно, пътува на няколко пъти до Русия. Там тя се среща с императрица Елизабет през 1744 г. Тя веднага я харесва за нейния племенник Карл Петър Улрих. Тъй като тя няма наследници, бърза да му намери жена, с която да продължи рода ѝ.
Брак по сметка
Съюзът между София Аугуста Фредерика и бъдещия император бива уреден. За целта принцесата е прекръстена от руската православна църква на Екатерина Елисеевна. Сватбата ѝ с Петър Федорович, както го наричат още по онова време, се състои на 21 август 1745 г. Тя знае, че няма да е щастлива, но от друга страна мисълта за това, че ще бъде твърде близо до руския престол, я блазни изключително много.
Когато се омъжва, при това за своя далечен братовчед, Екатерина е едва на 15. Тя все още си играе с куклите и е девствена. За ужас на императрицата, тя остава недокосната от мъж до 23-годишна възраст. Оказва се, че нейният племенник избягва всякакъв физически контакт със своята съпруга. Твърди се, че бил доста ексцентричен и импотентен, заради което не мислил за наследници след брака. Жена му от своя страна, прекарвала времето в четене на книги и гледала да се образова повече.
Петър си играел с оловни войничета и имал налудничаво поведение – нещо, което не бива да притежава един бъдещ владетел. Освен това прекалявал с алкохола.
„Той приличаше на червей, изровен случайно на повърхността от някой гробар. Но този червей беше все пак внук на Петър Велики и правнук на Карл XII Шведски“. Това пише руският писател Анатоли Мариенхоф в една от своите книги по повод амбициите на Екатерина към трона.
Първи наследник – след години чакане
След като руската императрица открива, че племенникът и съпругата му нямат интимна връзка, тя намира други начини, по които „племенницата ѝ“ да зачене. Решава да изпрати Екатерина Елисеевна при благородника Сергей Салтиков, който я въвежда в дебрите на секса. Той е нейният пръв любовник. Така на 20 септември 1754 г., след дълго време, през което тя няма деца, се ражда синът ѝ Павел. Малко след това детето ѝ е отнето, за да бъде възпитавано като един истински член на руската империя.
По-късно Екатерина ражда още три деца.
От Екатерина Петровна в Екатерина II
Екатерина поддържа добри отношения със съпруга си до момента, в който неговата леля – императрица Елисавета, не почива. Така той сяда на трона ѝ и става цар Петър III. Но с нестандартното си мислене, той няма волята да управлява и жена му започва да крои планове как да го свали, за да поеме властта в ръцете си.
На 25 декември 1761 г. или само шест месеца откакто Петър е цар, тя се обявява срещу него, но действа чрез други хора. Основният ѝ помощник е Григорий Орлов, който е неин любовник.
„Без никаква омраза и принуда обявявам пред Руската империя и целия свят, че до края на живота си се отказвам от управлението“, обявява той официално, но истината за решението му е друга.
Петър III е свален принудително и изпратен в селско имение, където по-късно умира. Твърди се, че именно съпругата му е поръчала да бъде убит.
На 9 юли 1762 година Русия има нова императрица – Екатерина II.
Великата Екатерина
Веднага щом поема властта, Екатерина променя всичко със замах. Тя имала строг график, който следвала всеки ден. Ставала сутрин, закусвала и приемала хора в покоите си по едно и също време.
По време на нейното управление, населението на Русия достигнало 14 млн. души. Ето защо то е записано като „Златния век за Русия“ в учебниците по история. Тя въвела модернизиране на армията и държавните органи, освен това разширила земите на империята. Прокарала и някои правни реформи, като се обявява против смъртното наказание и изтезанията. Застъпва се и за промяна на феодалната система, за да може селяните да имат повече права.
Мъжете в живота на Екатерина Велика
За любовния живот на императрицата на Русия се носят легенди. Със своето разкрепостено мислене, тя сменя много мъже, като според някои източници, заедно с Петър III, те били общо 13 до края на живота ѝ.
Обичала да прелъстява представителите на силния пол, като преди да ги вкара в леглото, ги давала на придворните си дами. Всъщност тя не обичала да дели и изпитвала силна ревност, но по този начин се предпазвала от различни венерически заболявания (по онова време сифилисът бил широко разпространен). Ако някоя от обкръжението ѝ се разболеела, това било ясен знак, че мъжа, когото си е набелязала, не е подходящ за нея.
Историята мълчи за това колко от децата ѝ са извънбрачни. Част от мъжете в живота ѝ били доста по-млади от нея, а други – по-възрастни. Тя ги прекарвала през тайни входове в двореца си. Имала и специални помещения за плътски страсти. Тези, които ѝ били предани, получавали известни облаги като земи, животни или титли. На онези, които я предавали, тя винаги отмъщавала.
Григорий Потьомкин – фаворит сред любовниците ѝ
След като близо 14 години има връзка с Григорий Орлов, Екатерина решава да го замени с друг – офицера Григорий Потьомкин. Двамата се познават още от преврата срещу съпруга ѝ, но тогава тя само „плакне“ очи с атлетичното му тяло и не иска да изневерява на човека, помогнал ѝ да се качи на трона. По-късно обаче попада в прегръдките на 35-годишния младеж. На външен вид той не е нищо особено, но за сметка на това притежава интелигентност, която се харесва на Екатерина Велика.
Потьомкин обсипва с внимание императрицата и тя буквално е обсебена от него. Когато има дела на различни места в двореца или извън него, тя постоянно му праща писма, на които той веднага отговарял. Постепенно офицерът спечелва нейното доверие и се домогва до властта, като става главнокомандващ на част от новозавладените ѝ територии. През 1783 г. той получава от любимата си титлата принц на Свещената римска империя.
Въпреки че двамата са заедно, Екатерина спи и с други мъже, а Потьомкин се забавлява с придворните дами. В един момент започва да изпитва ревност и отношенията им се разклащат. Това става след като тя започва интимна връзка с Платон Зубов. Той се опитва да го отстрани, заради което си навлича гнева на императрицата и тя го праща на дипломатическа мисия в Яш. По пътя обаче се разболява от треска и умира.
Как завършва животът на най-великата жена в Русия?
Според една от версиите, Екатерина Велика е починала след сношение с кон, но по-късно това твърдение е отхвърлено. През 1796 г. тя е намерена на пода в банята ѝ, при това в безсъзнание. Смята се, че тя се е подхлъзнала и при падането е получила инсулт, който довел до фаталния ѝ край на 17 ноември.
Приживе, императрицата помислила за надгробната си плоча, като поръчала на нея да пише:
„Екатерина Втора е погребана тук. Тя пристига в Русия през 1744 г., за да се омъжи за Петър III. Четиринайсет години тя взе 3 решения: да угоди на съпруга си, на Елизабет и хората. Тя не пропусна нищо, за да постигне успех в това отношение. Осемнадесет години, изпълнени със скука и самота, я накараха да прочете много книги. След като се изкачи на руския трон, тя положи всички усилия, за да даде на своите поданици щастие, свобода и материално благополучие. Тя лесно прощаваше и не мразеше никого. Тя бе снизходителна, обичаше живота, открояваше се с радостта на характера си, беше истинска републиканка по убеждение и имаше добро сърце. Тя имаше приятели. Работата беше лесна за нея. Обичаше светските забавления и изкуството“.
Ваня Гъркова, Tialoto.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар