Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
"Прощално" е едно от любимите на поколения българи стихотворения.
На 23 юли в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. Един от разстреляните е Никола Вапцаров, тогава на 32 години, издал само една книга със стихове - "Моторни песни" (1940).
Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София.
10 години по-късно той получава посмъртно почетна "Международна награда за мир".
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив.
В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.
През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". Неговите "Моторни песни" са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впоследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян.
Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в мечтата за по-добър живот на цялото човечество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар