Лято

Лято

11 юли 2020 г.

Държавата - това сме ние!

Прикрити зад претенциозни определения те бавно, но целеустремено откраднаха държавата от нас, обикновените българи, които вярвахме в демократичните ценности...


Представете си следната ситуация: един обикновен българин решава да посети местността на нос Чукалята, където се издигат морските сараи на Ахмед Доган.

Слиза той на каменистия бряг и с поглед попива красивата гледка, осигурена му по силата на факта, че  мястото е публична държавна собственост и следователно българинът е в пълното си право да се наслаждава на прекрасния изглед. И дори може да направи няколко дължини, плувайки в уютното заливче.

Съзерцанието на този обикновен българин обаче е грубо прекъснато от пет-шест яки момчета с преметнати през дебелите им вратове чантички. Приличащите на роботи пазванти избутват човека към морето,без дори да го попитат дали може да плува. Пътем той отнася  няколко юмрука и шутове, след което е хвърлен при рибките. Междувременно пристига полицейски патрул, който хваща нещастника, слага му белезници и го откарва в районното. Следва кратка процедура - съкратено производство за едро хулиганство и обикновеният българин скоропостижно се озовава в затвора.

Ето това очаква всеки от нас, ако дръзнем да нарушим спокойствието на държавата, в лицето на почетния лидер на ДПС Доган и себеподобните му, наричащи се с гордост български политици. Без значение дали са били гаранти на мирния преход или строители на демократична България. Защото прикрити зад подобни претенциозни определения те бавно, но целеустремено откраднаха държавата от нас, обикновените българи, които вярвахме в демократичните ценности и в тяхно име  гласувахме и ги избирахме, за да бъдат нашият глас, съвест и разум в Народното събрание.

Ей, братя, как допуснахме да ни прекарат толкова лошо?! Как стана така, че гражданската ни енергия, умножена по един милион, която ни събра на Орлов мост преди 30 години, се изпари?! И днес сме едни обикновени уморени коне, които се радват на торба зоб, докато очакват сетния си час?

В същото време, макар уморени и затъпели до кротост, изглежда в очите на т.нар. политически елит ние все пак представляваме някаква заплаха. Елитът си пише закони и си създава  служби за охрана - да има за всеки, и за децата му дори. Ако наистина Доган беше и е гарант за етническия мир, щяхме на ръце да го носим. И  нямаше да има нужда  днес да насъсква пазвантите си срещу нас. Но темата за етническият мир бавно отстъпи място на сметките за студения резерв, носещ на почетния лидер на ДПС по 26 милиона годишно ей така, от нищото.

Това е метаморфозата на българската политика - тя се превърна в доходен бизнес. Няма място за народна любов, и не ще се роди втори като председателят на Седмото Велико Народно събрание Йосиф Петров, когото хората с уважение и обич наричаха бай Йосиф. Той и достойните му колеги от първите демократични години остават в миналото, а спомените за тях са нежелани днес.

Очевидно е - понеже всички във властта са бизнесмени, независимо дали са в изпълнителната, в съдебната, в законодателната, те имат нужда от спокойствие. И се обграждат с платени от народния джоб пазванти, докато... оползотворяват постовете си.

Дори обаче да ни издавят в морето под нос Чукалята, те много добре знаят, че държавата не е тяхна. И че някой ден ще си я върнем...

Румен Савов, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар