Когато на 8-ми март 2019 г. бях пред Народното събрание, за да почетем с прекършени цветя всички жени и деца, жертви на насилие, един мъж спря при нас и попита: “Ще ги погребваме ли тези? Да пускам ли музиката?”.
Днес съм отново пред Народното събрание. Не, не желая нищо на тези вътре - нито добро, нито зло. Изисквам от тях да си тръгнат.
Защото безчинстват безнаказано. Защото са корумпирани. Защото са отвратителни. Защото са зло.
Защото снощи обещах на Цвети, която е била бита, влачена и унизена по време на мирните протести, никога да не позволим това отново да й се случи. Да няма сълзи в очите й от гняв и обида. Цвети да не бъде прекършена. Никое дете да не бъде.
Дължим им го. А аз си спазвам обещанията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар