Зима

Зима
Пролет

19 юли 2020 г.

Кой чете "Майн Кампф" днес в Германия?

Книгата на Хитлер "Моята борба" е забранена в Германия от 1945-а година. Но наскоро беше преиздадена - с неочакван успех. Кой в днешна Германия чете памфлета на фюрера и защо?

"Майн Кампф" излиза преди 95 години, като забележителна е не книгата, а нейната съдба.

"Трудът" на Хитлер, който представлява смесица от автобиография, излагане на национал-социалистическата доктрина, антисемитски призиви и примитивно формулирани претенции за световно господство се превръща във фактически програма на една страшна диктатура и идеология на Третия райх.

Настолната книга на Третия райх

Хитлер пише книгата си в затвора, по-точно я диктува на своя съкилийник и съмишленик Рудолф Хес. Отначало продажбите тръгват вяло, но колкото по-популярни стават националсоциалистите в Германия, толкова повече се увеличават покупките.

Благодарение на "Майн Кампф" Адолф Хитлер става милионер. По време на националсоциализма книгата се купува задължително от библиотеките и университетите, връчват я на младите двойки при бракосъчетанието им (както преди това Библията), а и партийните функционери трябва да я имат и поставят на видно място в домовете си – като проява на лоялност.

Фюрерът получава по 10 процента от цената на всяка продадена бройка. Освен това със специален указ се освобождава сам от плащането на данъци, и още през 1943-а година неговите доходи от продажбата на книгата стигат 5,5 милиона райхсмарки.

Хит в Индия, Русия и другаде

След разгрома на Третия райх книгата е забранена в Германия. Баварските власти, които разполагат с правата, не са давали разрешение дори и на препечатването на фрагменти от нея. Е, периодически се опитвали да съдят тези, които я разпространявали зад граница, но без особен успех.

В Индия, например, през 2003-а година "Майн Кампф" е издадена от цели седем издателства - макар и неголеми. Но пък в Чехия осъждат на три години затвор условно за "антиконституционна пропаганда" издателя, пуснал книгата на Хитлер без каквито и да било коментари през 2004-а година. Дотогава били продадени 90 000 екземпляра.

В Русия забраната за публикуването на книгата важи до 1992-а, след която тя е излизала няколко пъти. Но после отново е забранена.

Десет пъти преиздавана

Още преди изтичането на срока на авторското право, след дълги дискусии в Германия все пак решават да подготвят т.нар. "критично издание" – с подробни коментари и забележки на съвременни историци, обясняващи същността на човеконенавистния манифест, и с уточняващи факти, които са били преиначени от Хитлер. Резултатът: двутомник от почти две хиляди страници, подготвен от мюнхенския Институт за съвременна история и излязъл на пазара през 2016-а.

Още първата година са продадени 85 хиляди екземпляра, след което са направени още десет допечатки. Високият интерес е неочакван за мнозина, още повече, че книгата е скъпа (струва 59 евро) и трябва да се поръчва в интернет - не се продава по магазините. Но все пак кой я купува? Кой я чете?

Най-логично е да се предположи, че купувачите са неонацисти, но това не е така - купуват я предимно хора, които професионално се занимават с история, учени, преподаватели в университетите и в горните класове на училищата. Купуват я и университетски и научни библиотеки.

Памфлетът на фюрера не е за всеки

Всъщност, не би могло да се каже, че тази книга се чете – по-скоро я изучават. Езикът ѝ е тежък, тромав, скучен. Неслучайно изследванията показват, че дори и в нацистка Германия , макар да са купували книгата и тя да е била изучавана в училище, малцина са я чели. Също и неонацистите не я четат.

Опасенията, че новото издание може да доведе до ръст на десния радикализъм в Германия, за щастие се оказаха напразни. Първоначално се предполагаше, че пропагандният памфлет ще стане бестселър, но в рейтинга на най-продаваните книги в сайта за електронна търговия "Амазон" в момента той заема чак 21 213-о място.
Така е изглеждало едно от изданията на "Моята борба" по времето на Хитлер

Дойче Веле

Няма коментари:

Публикуване на коментар