Сашко е еманация на най-грозното лице на изминалите 30 години

Той е събирателен образ за мерзост, доносничество, лицемерие, арогантност, алчност, властолюбие, подмазвачество...
 

Сашко Йо казал, че “шумът” вдигнат от Елена Йончева и Радан Кънев в европарламента бил заради правата на “джендъри и роми”.
 
Истината е, че на мен въобще не ми пука дали Сашко ще ме нарече педал или циганин, но ужасно много ми пука, когато нагли подлоги арогантно мачкат собствения си народ. И мен включително.
 
Сашко е еманация на най-грозното лице на изминалите 30 години. Той е събирателен образ за мерзост, доносничество, лицемерие, арогантност, алчност, властолюбие, подмазвачество и още много подобни, които в момента е излишно да изброявам. И много важно - Сашко е лицето на лъжата. Лъжата, която остави онези милиони на Орлов мост, сираци.
 
Именно затова си позволявам отново да припомня тези думи на баща ми за лицето Ал Йо.
 
Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели, разказва:
 
„Избират за председател на Народното събрание Александър Йорданов, видния отвсякъде. И става в залата един депутат, от неговите, и вика:
 
– Сашо Йорданов да каже писал ли е похвални статии за Тодор Живков във вестник „Литературен фронт“.
 
Сашо излиза на трибуната и казва:
 
– Да, писах статии за Тодор Живков, но Николай Петев ме накара!
 
Избраха го за председател и след месец-два го виждам да върви по „Раковска“, с него двама пазванти. Спирам ги и казвам на охраната:
 
– Разкарайте се, щото първо вас ще ви бия!
 
И питам Сашо Йорданов:
 
– Кажи бе, сестро, кога аз съм те карал да пишеш за Тодор Живков или друг, а?
 
Той ми отговаря:
 
– Никога не си ме карал! Ама ако не бях казал това, нямаше да ме изберат за председател на парламента!…“

 Александър Йорданов

Васил Петев