В едно интервю Джон Ленън разказва: „Когато отидох в училище ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота.”
Всеки има право на щастие. Това не го пише в закона за пътищата, по който полицията в потайна доба се хвърли да руши палатките на кръстовищата. Но да оставим униформените на самите тях: един ден техните деца ще бъдат свободни, благодарение на тези, които бащите им днес гонят като престъпници. Съдбата така постъпва.
Момчета и момичета!
Родители!
Баби и дядовци!
Дошло е време. Не вярвах, че някога ще ми се наложи да пиша такива патетични редове, но ето, че се налага. Не ние създадохме тези обстоятелства, нито сме търсили противоборството. Но имаме голям грях – допуснахме до властта хора, които не трябваше да помирисват какво е това. Време е да поправим ужасната грешка, защото имаме още достойнство и чест, а и Господ гледа...
Всеки има право да е щастлив! Всеки има право да се чувства свободен. Особено в своята родина. В България тези права са на книга. Отнеха ни ги. С фалшиви обещания и тайни сделки. С лицемерие и бруталност.
За по-сигурно, превърнаха героите в клишета и се наредиха безсрамно до портретите им.
Днес имаме нужда да чуем отново гласовете на онези, които ако бяха сега тук, щяха да тръгнат отново в бой.
Дякона бе казал: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република!“ Да понесем това знаме.
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“ Това пък са думите на Христо Ботев.
Още преди тях двамата Раковски проповядваше: „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!"
Гео Милев допълва: "Няма измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли.”
Дойде време и нашият народ да се замисли за съдбата си. Да не я оставя в ръцете на крадливи и корумпирани управници, а да се заеме сам с нея.
Те ще измислят нови провокации, които ще приписват на протестиращите. Ще ни стоварят още прегрешения, дори техните свинщини ще се опитат да прехвърлят на нас. Така те мислят и това могат – да освинват всичко край себе си.
Няма да е лесно, защото са заграбили цялата власт, всички институции са под контрола им. Освен това ги е страх и страхът ги тласка към насилие.
На това трябва да се даде ясен и категоричен отговор: Бяхте дотук! Оттук насетне искаме върховенство на закона, умно управление, което да защитава обществения интерес и безпрекословно спазване на гражданските права.
Да вървим към нашата победа без да търсим омраза и отмъщение. Можем да забравим, но няма простим! - пееше Гошо Минчев на предишни протести, когато също искахме демокрация и справедливост. Този път трябва да бъдем смели докрай.
Много хора са на протестите, защото искат добър живот и добро бъдеще. Други са на площада, защото са изпитали огорчения и страдания. Днес всички ние искаме тази нация да се въздигне и да заеме мястото в цивилизования свят, което й се полага. Не искаме това даром. Искаме да се развиваме и успяваме според уменията и възможностите на всеки. Това е нашият заряд. Това е българската енергия. През лятото на 2020 тя се събуди. Да вървим да я покажем.
Буреносно време, време на изпитания.
Ние сме тук – те да се махат! Предците ни със зеления байрак са до нас. Чувате ли стъпките им, чувате ли как сърцата ни бият в синхрон? Заедно сме. Да отиваме…
Огнян Стефанов, Frognews.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар