Вече години наред българският футбол и политика така усилено си колаборират, че са лесно обясними пагубните резултати и в двете направления.
Сътрудничеството между футболните агитки и политическата власт за постигането на различни цели се превърна в някаква обичайна норма, която вече не прави никому впечатление. Вярно – понякога се карат, поставят си разни ултиматуми, ала накрая пак се прегръщат по братски и заживяват мирно и щастливо. А и изглежда, че нямат полза от това да се разделят – особено във времена на криза.
Ултраси и запалянковци, организирано, по протести и контрапротести. Всички сме ги виждали. Обикновено исканията им са повърхностни и дори неразбираеми за самите тях. Но пък причината да са там, заедно, се корени много по-надълбоко. Тези агитки действат като паравоенни формирования: обучени и в готовност да бъдат повикани по всяко време от своите тартори, за да изпълнят поставената цел. Именно този феномен затопли връзките между властта и агитките през годините до неузнаваема степен.
И ето ни през 2020-а – от здравна, през финансова, до политическа криза, в която всяко решение на управляващите се явява нова кръпка и временно утоляване на гражданското недоволство. Кризисните времена били, за да се отсеят истинските лидери. В България обаче „кризата“ сякаш изважда наяве още по-зловещите влияния над властта от външни фактори. Такъв е примерът и с футболните агитки, които в последно време оставят впечатлението, че те задават дневния ред на държавата, а не обратното.
България вероятно е най-смелата страна в Европа - поне що се отнася до противоепидемичните мерки по футболните стадиони. Докато на Запад се правят на консерватори и не смеят да отворят вратите си за фенове, по нашите географски ширини можем да изпълним до 50% от капацитета на даден стадион и всички вкупом да се любуваме на играта с топка. Нещо повече: през септември се готви ново увеличение на допустимия брой фенове по стадионите.
За сравнение: всички големи първенства на Стария континент ще започнат новите си сезони едва през септември и без зрители по стадионите (както бе и досега). В Англия се подготвят да върнат малка част от феновете през октомври; в Германия няма да допускат гостуващи фенове и продажбата на алкохол на мачовете до края на октомври; в Италия се надяват да отворят стадионите в края на септември, а в Испания тази тема дори не стои на дневен ред.
В същото време подходът на българските власти по казуса с феновете не е случаен, но е също толкова нелогичен и непоследователен. В началото на месец юни, след общо настояване на фенклубовете на шест от водещите отбори в страната, правителството реши да отвори стадионите още за подновяването на футболния сезон. Мерките обаче не се спазваха, като най-красноречива бе картинката по време на финала за Купата на България, където, на фона на повишена заболеваемост в страната, на националния стадион се събраха около 12 хиляди фенове. Последиците: множество положителни проби сред фенове и футболисти, а няколко дни по-късно, като по поръчка, стадионите отново бяха затворени.
Старата песен бе запята на нов глас в началото на август, но вече в условията на ежедневни антиправителствени протести. С отворено писмо феновете на ЦСКА призоваха премиера Бойко Борисов отново да отвори стадионите за старта на новия сезон, в което най-общо му поставиха ултиматум: „Или на стадионите, или на място, което няма да харесате.“
Натиск към правителството бе оказан и от феновете на „Левски“, както и от поддръжниците на други отбори, което в крайна сметка доведе до новото отваряне на стадионите, считано от 5 август. Само пет дни по-рано здравният министър бе издал заповед, която гласеше, че запалянковците ще останат извън трибуните поне до 31 август...
Според изискванията, освен максимален капацитет до 50%, феновете трябва да бъдат разположени през седалка и до 1000 души в сектор. Това изглежда като лесно изпълнима задача за голяма част от отборите, които само могат да си мечтаят за толкова висока посещаемост на мачовете им. Изключение правят двата най-настоятелни отбора за отварянето на стадионите – „Левски“ и ЦСКА, и донякъде пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“, които наскоро се прочуха с почти идентична декларация в подкрепа на действията на МВР спрямо протестиращите.
Дали агитките действително контролират властта е уравнение с поне две променливи: от една страна ситуацията, в която се намират феновете и техният любим отбор, а от друга – позициите на управляващите сред обществото. В едни други времена от началото на годината, при срещата си с фенове на „Левски“, Борисов им каза: „И вие ще ме плашите с бунтове. Какво искате да направим?“
Каквото трябва, го правят. И едните, и другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар