Brute force and ignorance
Just hit town.
Rory Gallagher
Обсъждаме опита на жена с две деца в колата да мине през протестиращи на Ситняково. Стигаме до извода, че социалните трябва да й отидат на гости, да видят как живеят тези деца.
В следващата секунда си даваме сметка, че никакви социални никъде няма да отидат - не защото от поведението на полицията вече сме разбрали, че тази жена е в някакви специални отношения с властта. А защото отдавна знаем: никакви институции в България не работят. Хиляди и хиляди чиновници ходят на работа, плащат си заплати и осигуровки от нашите данъци и не вършат нищо, освен от време на време да обслужват интересите на някой строител на подпорни стени.
Това, общо взето, го знаем отдавна. По време на третия си премиерски мандат Бойко Борисов целенасочено унищожи институциите за да може да прави каквото си иска отвъд всякакви правила и нормативни документи. Сега обаче виждаме как полицията целенасочено отказва да поддържа обществения ред, защото не била надлежно уведомена. Затова очевидно отдавна отказват да се занимават с обири и кражби: не са били надлежно уведомени от престъпниците, че ще оберат еди-кой дом еди-кога.
Това означава, че вече сме там, където отдавна предупреждавам, че ще бъдем: на територията на пълното беззаконие. А там, където законите и правилата не са онези, които подреждат обществените отношения, подреждането се прави от друг фактор: насилието.
Такъв е към днешна дата планът на властта. Да престане окончателно да спазва каквито и да е закони, за да превърне противопоставянето във въпрос на сила - кой кого: кой ще оцелее в джунглата? Оттук нататък може да се очаква всичко без всякакви преувеличения.
Пробваха - и ще пробват пак - междуетнически конфликт по време на "масовото плажуване" край Догансарай.
Пробваха - и ще пробват пак - бой по протестиращи.
Пробваха - и ще пробват пак - провокации и насъскване.
Пробваха - и ще пробват пак - да увековечат властта си и да увеличат силата си с нова Конституция или без.
Или, по думите на главния прокурор: "Трябват малко повече арести в тая държава и ще се оправят нещата. Било е някога, пак ще бъде, пак ще стане". Не говори за присъди, определени от съда, а за арести, т.е. за насилие без намесата на съда. А кога е това "някога", всички знаем: по време на "Живковата" Конституция с нейния фамозен Член първи.
Гражданите са оставени сами на себе си, без държава, срещу мутри и разбойници, организирани на принципа на мафията. Държавата бе счупена от Бойко Борисов, за да не му пречи. Целта на т.нар. проект за нова Конституция е да официализира смъртта на държавата в България и да обяви голата сила за цар. Отдавна не сме били в толкова опасна ситуация на бездържавие, създадена с едничката цел един отделно взет насилник да запази властта си.
Изчезването на държавата отваря пространство за разгул на мутренското насилие. Но пък с изчезването на държавата истинската сила се връща в ръцете на гражданите, на суверена. Дори в Беларус се случва това след 26 години диктатура.
Кое е в крайна сметка по-силно: насилието на мутро-олигархията или силата на гражданите, получили властта обратно в своите ръце? В тази оголена ситуация - сила срещу сила - на терена рано или късно ще остане само едната страна. Диалектиката на силата подсказва, че противната страна ще бъде унищожена. Едва ли това ще са гражданите.
Възниква обаче следният технически проблем: след като държавата е разпусната, за какъв дявол продължаваме да плащаме заплатите и осигуровките на хиляди и хиляди чиновници? Мисля, че една ефективна данъчна стачка, каквито от време на време правят американците, може да свърши чудесна работа при решаването на този технически проблем.
А после гражданите ще могат да си направят чисто нова администрация, както сториха преди време грузинците, десетократно по-малочислена и стократно по-ефективна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар