Гражданите на практика не могат да оспорят по никакъв начин решенията на властта, с които тя харчи парите им.
Те нямат правен интерес за съдилища, до Конституционния съд нямат достъп, пред колективни органи прокуратурата е безсилна, контролиращите пък зависят от управляващите...
Повод за подобен извод даде решението на тричленен състав на Върховния административен съд да се прекрати делото, с което двама граждани поискаха да се провери законно ли е решението на Министерския съвет да разреши на Българската банка за развитие (ББР) да купи част от акциите на частната Първа инвестиционна банка.
Делото приключи без изобщо да е започнало - съдът счете, че хората нямат правен интерес да атакуват решението на МС.
Според мотивите на съда калпавата политика не е достатъчна за дело. Не е достатъчен и доводът, че след като гражданите имат задължение да плащат данъци и такси, те имат и пряк интерес публичните ресурси да се харчат прозрачно, при ясни процедури и при осигурена възможност за участие на обществото при взимането на решенията.
„Правото на българските граждани да живеят в правова държава; правото на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България; използването на данъци и такси на гражданите на Република България за обслужване на частни интереси; наличието на множество случаи на упражняване на власт в противоречие с разпоредбите на Конституцията на Република България и законите на правовата държава; лошата политика на Министерския съвет по разпределяне на публичен ресурс не могат да обосноват извод за пряк, личен и непосредствен правен интерес у жалбоподателите от оспорване на решенията на МС”, пишат в определението си от 11 септември т.г. съдиите Ваня Анчева, Мирослава Георгиева (докладчик) и Юлия Раева.
Другият основен мотив, с който делото е прекратено поради недопустимост на жалбата е, че макар и държавна, ББР е търговско дружество. Затова съдът казва, че в случая правителството не е действало като административен орган и че подобен вид решения не са административни актове - те всъщност представляват действия по осъществяване на стопанска дейност. И следователно не могат да бъдат обжалвани пред административен съд.
Определението вероятно ще бъде потвърдено и от петчленен състав на ВАС, ако стигне дотам.
В случая обаче не конкретният казус е важен, а принципът.
Защото става дума за публични средства, за парите от данъците ни.
Правилото е, че тези пари отиват в бюджета, който се разпределя от Народното събрание след публичен дебат. Но така е в нормалните държави. У нас правителството разпределя милиарди левове излишък извън бюджета, гласуван в парламента. И по правило го прави на тъмно, без никаква обществена дискусия, без обществени поръчки.
Точно така преди време едни 500 милиона лева бяха "наляти" в Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири. А какво стана после с парите, има ли ремонтирани язовири, кои и за какви суми - вероятно знае само министърът. Но и това решение не може да бъде оспорено от гражданите.
На държавната фирма „Автомагистрали” ЕАД само в края на миналата година бяха дадени 1,2 млрд. лева за строителни дейности по магистрала „Хемус”. Държавният ВиК холдинг също „глътна” 1 млрд. лева от публичните пари - пак с решение на правителството. После Министерският съвет реши, че му трябва ново държавно акционерно дружество, което да построи мечтаната детска болница и вече дори му даде 100 млн. лева. Авиоотряд 28 пък ще купува нов самолет за властта...
Списъкът за изсипаните по този начин милиарди е дълъг. А проблемът е, че никой и никъде не е предвидил способ за защита на гражданите срещу безотчетното раздаване на публични средства. Включително и когато това се прави през общините...
Данъкоплатците са с вързани ръце, защото те практически нямат легално средство, с което да контролират как се разходват парите им.
Законът за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт (познат като законът за референдумите) категорично изключва въпросите за държавния и общинските бюджети от кръга на възможните теми, по които народът може да се произнася.
Гражданите нямат право да сезират Конституционния съд и да атакуват пред него бюджета на държавата.
Решенията на правителството се оказват непробиваеми по съдебен ред - след като административните съдилища отказват, а пред гражданските не може.
Прокуратурата също не би могла да се намеси, ако решенията са взети от колективни органи или пък представляват гражданскоправни сделки.
Сметната палата не извършва одити по сигнал на граждани. Агенцията за държавна финансова инспекция пък се ръководи от директор на обикновен трудов договор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя - при това положение изглежда абсурдно от него да се очаква да ги санкционира...
Така единственият шанс за гражданите да обуздават апетитите и обръчите около властта, остават изборите (редовните, защото след 70 дни протести се разбра, че управляващите може да се правят на слепи и глухи колкото дълго си искат).
Само че доколко и изборите да са решение, след като от 30 години те сменят само имената на касичките, в които продължават да потъват парите ни?...
Ирина Матева, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар