Ако вече 10 години харчите за нещо вредно и неградивно и смятате да продължавате, вероятно имате сериозна зависимост. А основният проблем на зависимите е, че те отказват да признаят това, намирайки си всякакви извинения.
В подобно положение вече цяло десетилетие е и държавата с производителите на тютюн. Всяка година тя дава от нашите данъци по 80-100 млн. лв. субсидии в сектора, полезен ефект от това няма - напротив, парите се разпределят несправедливо и изкривяват пазара, а за плащането им управляващите имат предимно оправдания. През седмицата стана ясно, че практиката ще продължи още поне 2 години и управляващите ще търсят начини да се промушат през европравилата и след това.
България трябваше да спре държавната помощ за сектора още с влизането си в ЕС през 2007 г., но великодушно получи 3 години гратисен период, а след 2009 г. започна редовно да си проси разрешения да удължи подпомагането с мотив, че парите са за преориентиране на фермерите към по-перспективни производства.
Преориентирането обаче нито се контролира, нито се и случва съвсем, а фермерите на практика взимат помощите и правят същото. Или - още по-абсурдно, даже не е нужно да го правят. Средствата се дават на база произведено количество в периода 2007-2009 г. Така един фермер може да взима субсидия, дори ако вече не гледа тютюн въобще. За капак фермери, регистрирани след 2009 г., нямат право на помощ и това пречи секторът да се развива на пазарна основа.
Истинската зависимост на властта всъщност е политическа - тютюнопроизводителите са преобладаващо избиратели на ДПС и още през 2010 г. ГЕРБ реши да не дразни лъва за някакви си 80-100 млн. лв. годишно.
Но истински ощетени са десетки хиляди фермери, обречени на безалтернативна мизерна държавна издръжка, докато големият пай от субсидията от самото начало отива в шепа фирми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар