От тази седмица депутатите са в нова заседателна зала - в бившия партиен дом на комунистическата партия.
Във вътрешния двор на сградата - класически пример на сталинистката архитектура, беше пристроена нова пленарна зала и в последните дни наред с протестите тя събра много внимание. Един детайл обаче остана встрани от вниманието. Той засяга работата на журналистите, но е изключително показателен за отношението на сегашната власт към медиите и обществото като цяло.
За пръв път от 30 години насам репортерите в парламента няма да имат непосредствен достъп до народните представители. Те са отделени зад стъклени прегради, а допускането до различните помещения е направено така, че да не се засичат. В старата парламентарна сграда журналистите бяха ограничени само да не влизат в самата пленарна зала - навсякъде другаде те можеха да спират и да говорят с депутатите. Благодарение на тази близост до медиите стигаше сериозно количество информация.
Сега това свършва, но проблемът не е за медиите - добрите репортери пак ще намерят как да си вършат работата, а техните читатели, зрители и слушатели няма да усетят разликата. Проблемът е в отношението, което издава тази промяна.
Който и ветеран в парламентарната журналистика да попитате, ще разберете, че с всеки следващ парламент нивото на депутатите в него става все по-ниско. Все по-често на челните места в листите са поставяни посредствени хора, без собствено мнение, така че послушно да натискат посочените им копчета. В замяна получават възможност да уреждат дребни обществени поръчки и назначения в региона си, от които да капе допълнително. Изключения за щастие има, но са все по-малко. На мнозинството в парламента журналистите не им трябват, дори напротив - пречат им.
Това се и вижда в решението репортерите да бъдат отделени от депутатите - посредствеността, облечена с власт няма нужда хората да виждат и разбират какво правят.
То и вероятно не е за гледане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар