"Естонското" премеждие с президента разкри куп проблеми в уж готовата за коронакризата държава
Покрай Ковид-скандала с президента Румен Радев, чието посещение в Естония беше внезапно прекратено заради информация, че е бил контактен с вирусоносител, лъсна цялата неподготвеност на държавата да осъществява контрол върху разпространението на Ковид-19.
И то на фона на прясно наложеното безумно изискване към гражданите да носят маски навсякъде другаде, но не и в бара или в дискотеката...
Първият въпрос, който президентският сюжет постави, е що за чудо е това "самокарантиниране", което ни вменяват като нравствен дълг.
Такова понятие в Закона за здравето няма. В закона се говори за задължителна изолация и задължителна карантина. И двете обаче се налагат със заповед на министъра или предписание, което се издава от съответния държавен орган (РЗИ).
Другият вариант е лекар да ви диагностицира (ако вече са се проявили симптомите на заболяването) и да ви даде болничен за лечение у дома.
А очевидно има и трети - да се обади генерал Мутафчийски (шефът на ВМА) по телефона. Само че последното надали ще се случи на всички. Още по-малко е годно да послужи за извинение пред работодателя, който съвсем спокойно може да счете неявяването на работа за обикновена самоотлъчка...
Без предписание или болничен "самокарантинирането" в наши условия означава да си пуснеш молба за отпуск (ако ти го разрешат). И да си платиш от джоба за теста ПСР, за да си спокоен и да се върнеш на работа. Но това всичкото се случва ако сам прецениш, че може да си опасен за околните - друг орган, който да те "самокарантинира" няма.
И съвсем естествено, хората масово не го правят...
Още по-сложно е да разбереш дали си "контактен" или не, за да се "самокарантинираш". Според критериите на Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията, "близък контактен" е не само членът на домакинството на болния. Но и познатият, с когото той се е ръкувал на улицата или говорил на разстояние по-малко от два метра, както и този, с когото е стоял в едно помещение повече от 15 минути.
Един пример за последното: пътят между София и Бургас в затворените отвсякъде автобуси трае 6 часа, возилата обикновено са натъпкани докрай, дистанцията е 10 сантиметра, а не метър и никой не контролира дали маските висят през цялото време пред устите на всички пътници. Откъдето и да го погледнеш - пътуващите 40 човека са си все "контактни". И ако един от тях е бил заразен, то всички останали също трябва да бъдат поставени под карантина. Само че ако този болен не се разкашля драматично насред пътя - на никого дори няма да му мине през ум да се "самокарантинира", камо ли пък РЗИ ще тръгне да изследва кои са пътували в автобуса. А и няма никакъв начин да разбере...
Третият важен въпрос е кой трябва да плаща ПСР-тестовете на "контактните", по месторабота, чиито брой лавинообразно ще започне също да расте? Още повече, че става дума за здравноосигурени лица.
Този въпрос блесна като мълния във вторник (20 октомври) на заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Колегията взе решение да се проучат възможностите и резервите в бюджета, за да се види дали ще може да поеме разноските по ПСР-тестове на съдии и съдебни служители. Поводът: писмото от председателя на Софийския градски съд Алексей Трифонов, който попита трябва ли да се променят противоепидемичните мерки в съдебните сгради, с оглед "бума" на новозаразени магистрати и служители в СГС - четирима съдии са се оказали заразени само в рамките на няколко дни.
Аз прозирам от писмото, че ни питат всъщност кой ще поеме разхода по тестването и дали не може те да се поемат от бюджета на съдебната власт, защото някой може да откаже, обясни представляващият ВСС Боян Магдалинчев.
Отговорът ще е ясен вероятно още следващата седмица, но възможността тестовете на магистратите да се правят с бюджетни пари изглежда малка (според Магдалинчев до момента натрупания дефицит от собствени приходи в съдебната власт е около 13-14 млн. лева). А мерките в съдилищата си остават същите, каквито бяха и досега, защото кадровиците не откриха причина да ги затягат - поне за момента.
Само че може ли изобщо работодател да те прати принудително на ПСР?
Краткият отговор е не. Още по-малко това може да се случи, ако служителят трябва сам да плати за този ПСР, от собствения си джоб. И това важи и тогава, когато "работодателят" е орган на съдебната власт.
В почти всички съдилища в страната вече са откривани заразени магистрати и служители с Ковид-19. Чу се и за случай, в който районен съдия от Сливен отказа да се изследва и да излезе "в принудителен отпуск" заради контакт със заразен колега. Но това бе абсолютно изключение - обичайно тези, които са се счели за "контактни" отиват и си плащат на частно при всяко съмнение, че може да са били заразени - дори и само за собствено успокоение.
Цената на теста ( между 100 и 180 лева) обаче съвсем не е достъпна за всички българи, включително и за здравноосигурените, голяма част от които се числят към така наречените "работещи бедни".
А въпросът кой трябва да плаща за спокойствието в който и да било "трудов колектив" става все по-актуален. Зачестяват и сигналите, че частни фирми буквално изнудват свои служители, заставяйки ги, под страх от уволнение, да си правят ПСР-тестове за собствена сметка - ако се връщат от отпуск и дори от лечение в болница, например.
1 693 064 души в държавата плащат за всички
Според последните данни на Националния статистически институти наетите в частния сектор, които през данъците и осигуровките си плащат заплатите, пенсиите, помощите, а и ПСР-тестовете на всички останали в държавата, са 1 693 064 души. Толкова.
Те плащат и за здравно неосигурените, за които неотдавна здравният министър се похвали, че вече са паднали до около 600 000 души (допреди няколко години бройката им беше двойно по-голяма).
Дотук са направени около 625 000 ПСР-теста. По сто лева (поне) всеки...
Ирина Матева, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар