10 ноември

Ние обясняваме всичко за Девети септември със събития отвън. Хубаво, а Десети как дойде? Нима не е със същия генетичен щрих?

 

 

Датите не винаги изразяват  истинската историческа промяна. В много случаи те имат по-скоро символично значение и добиват нарицателен смисъл.

Десети ноември е просто една очаквана промяна. Тя потвърждава формулата на Димитър Благоев, че процесите у нас обикновено са възпроизвеждане, продължение и отражение на драми, възникнали вън от нас. И след този ден видяхме как започва едно приспособяване, което не е прецедент в нашата история. Туркофили в българското Народно събрание след Освобождението, русофили при Режима на пълномощията след 1881 г., германо- и австрофили в навечерието на Първата световна война, после „синеоки рицари” и великата Червена армия при Втората световна война. 

От най-съветизираната според З. Бжежински страна станахме, наравно с Албания, най-американофилската в европейския югоизток. Не че това го няма и в съседни страни, но при нас е по-динамично, по-старателно  и по-контрастно.

По време на Първата световна война България е единствената православна държава в съюз с немците. Тук е лесно да дадем исторически обяснения, но я го защитете това изключение пред чуждестранна аудитория! Не съм видял на световни конгреси нашите  големи историци да пленят публиката с подобна  защита.

Така е и с Десети. Ние обясняваме всичко за Девети септември със събития отвън. Хубаво, а Десети как дойде? Нима не е със същия генетичен щрих?

Хора, които ако не беше дошла новата система, щяха да си останат едни обичани селски даскали и нямаше  да се упражняват днес в ирония и дори в сарказъм по отношението на миналото. Сега  отново почти всичките ни личностни изяви са покриване на тест за благонадеждност, при който  угнетително напомняш за черното минало след Девети или за това как си бил преследван, на ръба на уволнението, дори и пред разстрел! А в същото време истински пострадалите в повечето случаи замълчаха!

Много хора запазиха достойнство с мълчание спрямо това, което не са одобрявали в живота преди Десети. С това те останаха част от онова тайнство, което с трепет наричаме порядъчно общество от тихи порядъчни хора!

 Проф. Андрей Пантев, 24may.bg