В разгара на пандемията и все по-дълбокото разделение между страните в Европейския съюз, тази година падането на Берлинската стена беше отбелязано съвсем вяло.
Европейските институции, заети да омиротворяват все по-агресивните претенции на някои страни, явно решиха, че честванията са им последна грижа.
А не бива, защото уроците от това събитие не са научени - от източната и от западната страна на блока! На 9 ноември 1989 г. под натиска на Запада и Съединените щати рухва Берлинската стена, която разделя западната част на град Берлин от цялата територия на ГДР и от източната част на града. Това е едно от най-значимите исторически събития в Европа, защото бележи развитието на континента за десетилетия. След падането на Стената следват големите промени в Полша, Чехословакия, Унгария, България и Румъния. Те преживяха "есента на народите" по различен начин, както и преходът им се оказа различен.
Не случайно Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. Днес, 31 години след голямата промяна, обединена Германия е богата, благоденстваща и стабилна демокрация. Страна, която привлича като магнит трудови мигранти, преселници и бежанци от цял свят, включително от България.
България също има своите успехи - членството в ЕС, в НАТО и всичките предимства, които носят те. Въпреки, че за някои българи 10 ноември не е повод за празник, защото слага началото на ерата "съсипаха я тази държава". На този ден през 1989 г. на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия от поста генерален секретар е освободен Тодор Живков – човекът, управлявал еднолично страната в продължение на 33 години.
Символът на Берлинската стената, на обединението и на голямата промяна, като че ли е поизбледнял. Затова не е виновна пандемията, дори напротив, тя ясно ни показа къде сме и кои сме. В началото на разпространението на вируса през пролетта всяка страна се затвори и реши, че може сама да реши проблемите си. В резултат на това починаха стотици, ваксината се бави, икономиките куцат. Така че от интерес, а не от солидарност, отново сме заедно.
Общността има проблем и с приемането на общия бюджет до 2027 година. Едните страни са "пестеливи", а другите много зависими, тоест богати и бедни. Не се разбираме и за еврофондовете. Унгария и Полша не искат върховенството на закона да е обвързано с разпределянето на европейските пари, Западът настоява, а трети - както дойде. Европейският парламент обаче заплашва да блокира бюджета и спасителния фонд, защото се опасява, че европейските ценности са под заплаха и че средствата може да попадат в ръцете на онези, които работят срещу демокрацията и основните права в общността.
Някои не искат да си реформират съдебните си системи, втори отказват да се откажат от отровните си производства, а трети пък настояват да си правят каквото искат. Тези третите - Великобритания, под "мъдрото" ръководство на Борис Джонсън, напуснаха общността. Въпреки че в момента са в ситуация котката на Шрьодингер - хем са, хем не са в кутията.
На всичкото отгоре богатите страни са в конфликт с бедните заради пакета "Мобилност". България, Кипър, Унгария, Литва, Малта, Полша и Румъния са подали индивидуални жалби до Съда на Европейския съюз заради бъдещите задължения на превозвачите. В близко бъдеще Латвия и Естония също възнамеряват да потърсят правата си в съда. Според експерти шансовете им не са големи, но пък си отстояват правата. А България е в дъното и на друг скандал - със Северна Македония, дори заплашва да наложи вето върху преговорите й с Брюксел.
За американците знаем, че разглеждат Китай като заплаха. Но силното влияние на Китай започва да тревожи и евроинситуциите, защото влиянието на азиатската страна на континента се засилва твърде бързо.
Инициативата "Нов път на коприната" приобщи Португалия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта, Италия и трите балтийски страни вече договориха инвестиционни споразумения с Пекин. Китай примамва по-бедните страни с евтини кредити и инвестиционни обещания срещу услуги.
Един пример: преди време Гърция и Унгария блокираха с вето общи европейски декларации за човешките права в Китай. Страните от общността са разделени и в отношението си към Русия. Дали ще говорим за отношенията след Втората световна война или за евтин газ, темата за Русия винаги ще доведе до конфликт.
Внедряването на мрежите от ново поколение 5G също е камък, в който се спънаха повечето държави. Затова въвеждането новите мрежите в Европа е тревожно бавно спрямо други региони, въпреки че в нея са базирани двете най-големи телекомуникационни компании в света.
Да не говорим пък за темата за миграцията. Изтокът и югът са категорично против миграцията и я смятат за бреме за социалните си системи. Вишеградската четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия, дори казаха "не" на новия пакт, предложен от Еврокомисията. Източният блок се страхува от мигранти и ги приема като внос на тероризъм. По-богатите европейски страни първоначално приемаха бежанците с разтворени обятия, но след десетки атентати вече са по-скептични.
Така че на европейските страни, както и на институциите в Брюксел, не им е до чествания. Но, може би, няма да е лошо по някое време лидерите да спрат, да се огледат и да видят откъде тръгнахме, къде трябваше да стигнем и защо още не сме там.
Станимир Вълков, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар