ГМР отново днес предизвика размисъл у здравните специалисти с душевна насоченост.
Без съмнение бай Зигмунд Фройд би написал поне още пет-шест монументални труда, ако познаваше Баце. Той, така да се каже, е нагледен наръчник към учебник по психиатрия.
Днес разбирам, че той за мое добре се е окопал в зайчарника и не иска да се маха. Той страда, така да се каже, не иска властта, но стои за наше добро и щот тулупите го искат. Искаме го, бре, искаме го - като торта го искаме - на масата, студен и със свещи! Той обаче, хайванът, се радва и си мисли, че дъжд го вали. Ама не смее да излезе открито сред хората!
Той щял да ни спаси от вируса! До пролетта. Няма не искам, няма недей! Решил е да ни спасява и никой няма правото на съпротива. За наше добро, де, не за друго, да не си помислите, че получава абстиненция от липсата на власт.
ГМР, види ли, бил юмрук заедно с народа. Ей, Мутро, да не видиш нещо! Какъв юмрук си ти, бре, макарон слузест? И кой народ - тези, които наричаш тулупи, маргинали и безделници ли? Този народ, който над три месеца ти иска оставката, а ти нагло стоиш? Този народ, който те псува на рода до девето коляно, заедно с котката ти лелина!?!
Явно гледа много филмчета, а може и комикси да му дават да разглежда да се поразсее от тежката работа по каране на джипката. И да си е въобразил, че е Капитан Америка и ще ни спасява. С аурата не успя. Нещо и чувалите за трупове се разминаха. Никакво признание от неблагодарния народ, който ГМР напира да спасява. Ама той ще продължава до края. С надписите. Освен ако сценаристът не реши да уталожи напрежението и да освитка злодея преди края на филма, за да успокои зрителите и да се стигне до хепиенд....
При всички положения, препоръчвам на психиатрите да преразгледат науката и да добавят нови синдроми и душевни изстъпления към вече известните. С това със сигурност ще остане в историята...
Няма коментари:
Публикуване на коментар