Китай се интересува от Балканите, но България, не се интересува от китайските инвестиции...
Конференцията „Балканите в стратегическата визия на Китай“, която ще се проведе в понеделник на 9-ти ноември, ще ни припомни по своя си дипломатичен начин, че накъдето и да се обърнем, все български отрицателни рекорди ще видим.
Китай се интересува от Балканите, но България, не се интересува от китайските инвестиции. За разлика от своите съседи.
За периода 2005 – 2015 г. Китай е инвестирал в страните от Балканския полуостров над 26 млрд долара. В енергийната индустрия на Румъния са налети 1,84 млрд. долара китайски пари, в транспортния сектор на Сърбия – 3,7 млрд, в Гърция – 5,46 млрд. За този период в България Пекин е вложил едва 330 млн. долара.
На пристанището в Пирея Китай участва в изграждането на най-бързо развиващия се контейнерен терминал в Европа. Останала миноритарен собственик на това пристанище, Гърция всяка година прибира на китайците по 100 милиона евро наем.
С китайски пари се строи високоскоростната железопътна линия Белград – Будапеща, която ще намали времето за пътуване от 9 на 2,5 часа. Новият път ще бъде удължен до столицата на Македония, а оттам и до Атина. Това ще намали времето за пътуване на китайските стоки до Централна Европа от около два месеца на една или две седмици. В този инфраструктурен проект нашата съседка Македония се вижда като плацдарм, който свързва Пирея с европейската железопътна мрежа.
Разбира се, че Китай си гони интересите. Чрез балканските проекти, в които участва, той си осигурява необходими за икономиката му природни ресурси, придобива привлекателни предприятия, изпраща в чужбина част от излишъка на своята работна ръка и натоварва собствени производствени мощности дотолкова, доколкото по правило договорите изискват китайско оборудване.
След главно инфраструктурните проекти се очаква втора вълна от китайска активност по инициативата „Пояс и път“. Тя ще започне с проникването на големи компании в региона, като Huawei, Tencent, Alibaba и WeChat.
Е, Брюксел се мръщи, защото силата на Китай на Балканите посочва негови слабости и го поставя в конкурентни условия. И то не само в областта на икономиката. Ето един, бих го нарекъл, куриозен случай.
През пролетта на тази година, по време на епидемията от Ковид-19, Пекин оказва помощ на Сърбия като й доставя респиратори, лекарства, маски и лични предпазни комплекти, както и изпраща екип от опитни вирусолози. Точно в този момент ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявява забрана за износ на лекарства от Европейския съюз за страни извън ЕС. На това президентът на Сърбия А. Вучич реагира с думите „Не съществува европейска солидарност! Всичко това са приказки!“.
Брюксел се притеснява и от загуба на политическо влияние. В Съвета на ООН по правата на човека например Гърция се е противопоставяла на приемането на декларация, в което Брюксел критикува КНР за случаи на нарушения на правата на човека, наричайки я „неконструктивна критика към Китай“.
За мръщенето и за ревността, която проявява Западна Европа, когато става дума за влияние на Китай на Балканите говорят дори обикновени журналистически заглавия. Дори на фона на блестящото отсъствие на Пекин от България, Дойче веле озаглави един свой материал с внушителното: „Дори слънцето на България свети за Китай“ (21.02.2012). А ставаше дума просто за инсталация от слънчеви колектори край Ихтиман.
Чудесната инициатива за разговор на тема „Китай – Балкани – България“ не може да не буди смесени чувства у нормалния българин. От една страна радостно е, че все пак има организации в България, който инициират срещи по въпроси за сътрудничеството на България с други страни. Въпроси, които са много важни, но които не съществуват за нашите управляващи.
Тъжното е, че ще си поговорим за това как наши съседи печелят стотици милиони от сътрудничеството с Китай, докато ние постоянно сме заобикаляни от проекти и пари, за да не се нарушава нашата евроатлантическа солидарност.
Юрий Борисов, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар