Зима

Зима
Пролет

27 декември 2020 г.

Бурната 2020 г.: Протести, оставки, нови и стари лица на политическа сцена

Отива си поредната напрегната година за власт и опозиция



 

Поредната напрегната политическа година се изнизва. 

Тя премина под знака на искането на оставки, протести и безспорно най-големият бич – коронавируса, пандемия, за която се оказа, че никой не е готов. Особено в България. Особено политиците.

Годината стартира с една акция, която никой не очакваше. В края на януари прокуратурата влезе в офисите на бизнесмена Васил Божков, а той се укри в Дубай, след като получи обвинения за ръководене на престъпна група за изнудване, подбудителство към убийство на четирима човека, принуда и опит на изнасилване.

Нещата не приключиха с това. Божков, който е със запорирани сметки, призна, че има богати приятели, които му дават по 1,2,5 милиона лева. Част от тях, според слуховете, той е насочил към финансиране на протестите, които събраха през лятото хиляди по площадите.

Официално те започнаха на 9 юли с искания за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Продължиха месеци наред, а трима души сами обявили се за "Отровното трио", ги оглавиха. Президентът Румен Радев застана на страната на протестиращите, дори се появи няколко пъти сред тях и то с вдигнат юмрук. Държавният глава сне и политическото си доверие от правителството.

В крайна сметка обаче стана ясно, че Борисов този път няма да се подаде на натиска на улицата и няма да напусне поста.

Все пак заради напрежението се раздели с част от министрите си

В края на юли коалиционните партньори сe разбраха за смяна на министрите на финансите – Владислав Горанов, на туризма – Николина Ангелкова, на икономиката – Емил Караниколов, на вътрешните работи – Младен Маринов и на здравеопазването – Кирил Ананиев. Вътрешното министерство пое Христо Терзийски. Кирил Ананиев стана финансов министър, проф. Костадин Ангелов пое здравното министерство, Лъчезар Борисов това на икономиката, Марияна Николова, която остана и вицепремиер, стана министър на туризма.

„Горанов постигна много, но и аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил занижен в продължение на 5 години”, обясни премиерът мотивите за раздялата.

За вътрешния министър Борисов обясни: „Младен Маринов го сменяме първо, защото някои от действията на полицията по време на протеста категорично не отговарят на моето разбиране за отношение към протестиращи хора. И второ – защото на „Росенец” имаше заявен протест и те трябваше да организират протичането му така, че да не възникват подобни скандали и да го отнасят хора, които нямат нищо общо с този процес. Маринов е изключителен офицер, но в политиката има грешки, които се наказват”.

„Караниколов се справя добре в много сфери, но започнах да чувам за неща, които се случват министерството. Те са свързани с раздадени бонуси или грантове. Искам контролът там да бъде изключително строг”, категоричен бе Борисов.

Не само той обаче беше подложен на натиск и не само неговата оставка беше поискана.

През октомври шефката на НС Цвета Караянчева беше атакувана с искане да напусне поста. То беше подписано от 96 народни представители от групите на БСП и ДПС.

Лидерът на социалистите Корнелия Нинова заяви, че аргументите за искането са свързани с непознаването на Конституцията, поставянето на законодателната власт в подчинение на изпълнителната, грубото погазване на правилата на законодателния процес и думи на Караянчева, които рушат авторитета на парламента.

Лидерът на БСП припомни и думите на Караянчева от партийна сбирка на ГЕРБ в Лом от края на септември, когато тя каза: “Метрото - ходят, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Ходи пеша”.

В крайна сметка след гласуване Цвета Караянчева остана председател на Народното събрание и обеща на колегите си, че няма да ги разочарова.

През тази година на Корнелия Нинова също й се наложи да се бори за поста си.

През септември БСП я преизбра за свой председател. Това се случи на първи в историята на партията пряк избор на лидер.

Корнелия Нинова получи цели 81% от гласовете на съпартцийте си.

По-късно обаче плати цената на победата с разцепване на групата на левицата в парламента. Разочаровани от вътрешната политика на партията, нейните опоненти в битката за лидер на БСП Красимир Янков и Валери Жаблянов напуснаха ПГ на БСП. Последваха ги и други депутати, които се обявиха за независими и така силата на левицата в НС отслабна.

На политическата сцена през тази година се появиха и нови проекти

Един от тях е на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, който през лятото подаде заявление за напускане на ПП ГЕРБ.

„Напускам партията, за чието създаване и укрепване съм работил дълго и усилено, убедено и безрезервно. Работата ми сред хората от тази партия през изминалите години изпълваше живота ми със смисъл и удовлетворение. От ГЕРБ тръгваше оптимизмът ми за бъдещето на страната, а хората, които срещах ежедневно, ми даваха безценното за всеки политик усещане за добре свършена работа и перспектива. Благодарен съм. От известно време, обаче, членството в ГЕРБ не е повод за гордост - нито за мен, нито за немалко други членове на партията. Някои неблагоприятни тенденции в управлението на страната и на партията, доведоха до това, че в крайна сметка беше надскочен дори моят висок „праг на търпимост”, обясни бившият зам.-председател на партията.

През септември той официално учреди партията си „Републиканци за България”, с която има амбиции да се бори за депутатски места след изборите.

Шоуменът Слави Трифонов също регистрира партия, макар и от втори опит. Искането му тя да се казва „Няма такъв народ“ не срещна разбиране сред магистратите и не получи разрешение за учредяване. Така че му се наложи да именува проекта си „Има такъв народ“ и получи правото на регистрация. Амбицията на Трифонов е да участва самостоятелно в предстоящите избори.

А каква ще е следващата политическа година? Задават се избори, а социолозите предричат шарен парламент, всичко предстои...


Камелия Цветанова, Dnes.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар