На днешния ден през 1876 г. в Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.
Тя се е провела в периода 23 декември 1876 г. - 20 януари 1877 година. Участници в Цариградската конференция са: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорли, граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.
Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица.
По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения.
В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято."
Така българските области са отдръпнати от Егейско море и извън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно.
Пратениците на Великите сили изработват и проект за органически правилник за двете български области.
На 21 декември изготвеният на конференцията план е връчен на Високата порта. Но междувременно султан Абдул Хамид II назначава за велик везир привърженика на младотурската партия и на конституционното управление Мидхад паша. И на официалното откриване на конференцията на 23 декември 1876 г. Сафет паша става и прогласява "великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция." С това се заявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи.
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи. На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения, които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни. На 18 януари 1877 г. Великият везир Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията. Държавите участнички в конференцията отзовават своите посланици от Цариград.
На 19 (31) март 1877 г. в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол - последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за Руско-турската война от 1877-1878 година. Заедно с Априлското въстание, конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението на България. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските стремежи за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайсети век.
Връх "Цариград" на остров Смит, Южни Шетландски острови, е наименуван в чест на Цариградската конференция.
Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар