Зима

Зима
Пролет

26 декември 2020 г.

По принцип ние живеем така. Всичко ни е такова...

"Имаме пресни ваксини. От Павликени! За хубави хора! Бай Вълчо, дай едно кило"...  

 

Извън абсолютния майтап с камиончето на "Leki" обаче отново лъсва нещо, което е изключително характерно за битието ни.

Ето ви казуса - вълнува глобална пандемия! Целия свят се впуска в задачата да се намери и изработи ваксина! Извършва се и невъзможното за да има такава. Тя е готова! Минава всички процедури. Идва у нас и... няма къде да я сложат. НЯМА!!! Бухат я 50 годишен руски хладилник за яйца, кисело мляко и свински врат.

По принцип ние живеем така. Всичко ни е такова. 

Правят се нови пътища. Магистрали. Да де, ама старите са целите в дупки и докато се доберем до магистралите, си чупим старите таралясници.

Или - затваряме всички у дома. Насочваме целия финансов ресурс към отваряне на места в болниците. И когато отворим местата се сещаме, че нямаме лекари.

У нас политиката не е политика. Тя няма визия. Тя няма стратегия. Тя е като кренвирш "Леки" - ако го претоплим и полеем с горчица, ще го изядем, без да усетим дали вътре има месо или... ваксина на Pfizer.

В цялата история най-тъжното е, че след днешната трагикомедия според мен поне още 8-10 процента от колебаещите се да се ваксинират са минали твърдо на страната на мангъроидите и джудитата.

И ми е любопитно сега с какви аргументи правителството ще ги убеди да се ваксинират?

"Имаме пресни ваксини. От Павликени! За хубави хора! Бай Вълчо, дай едно кило"... 


 Венци Мицов

Няма коментари:

Публикуване на коментар