Какво може да кажем за цивилизация и култура, в която млади и образовани служители на световно издателство с богата история, бойкотират новата книга на признат автор и буквално се разплакват пред шефовете си в отчаян, но и опасен опит да спрат нейното пускане?
Всеки, който е проследил истериите и патологиите около Джордан Питърсън и новата му книга „Още 12 правила за живота. Отвъд реда“ няма как да не е останал втрещен от отвратително жалкото състояние на младите умове, които днес са задръстили коридорите на някога великите западни културни институции и са ги редуцирали до окопи за идеологически сражения, пропаганда и системни блицкриг кампании срещу свободната реч.
Питърсън е рекордно цитиран в академичните среди канадски професор, клиничен психолог и автор на книгата „12 правила за живота. Противоотрова на хаоса“, която през 2018-а стана световен бестселър и едно от най-големите литературни събития за последните години.
Penguin Random House в Канада логично и закономерно се договаря за продължението с Питърсън като обявява, че през март догодина „Още 12 правила за живота. Отвъд реда“ ще бъде факт.
Ала шефовете на световноизвестното издателство явно не са били напълно наясно какви служители имат – умопомрачени, зомбирани млади редактори, за които Питърсън е „трансфоб“ и „икона на бялото превъзходство“.
По време на среща с ръководството те протестират агресивно срещу решението на Penguin да пусне продължение на една от най-успешните и четени книги за последните години, на един от най-успешните и четени автори в света.
Няколко от тях започват да реват. Буквално. Пълнолетни служители в топ издателство циврят като напляскани деца в безумен опит да спрат книга. Да, това е положението.
Те пищят, че Питърсън е символ на „словото на омразата“, което в техния объркан и тревожен вътрешен свят е парола за „свободно слово“. За съжаление този объркан и тревожен вътрешен свят става мейнстрийм култура благодарение на корумпирана инфраструктура от прогресивни медии, партии, организации и корпорации.
Комисията по „разнообразие и включване“ към издателството е получила над 70 молби и закани от собствените си служители срещу книгата. Всъщност, ето го и проблема. Каква е тази комисия по „разнообразие и включване“ – честното име е „комисия по политическа коректност“. Такива органи на мазохизма и забраните сякаш са станали задължителни на Запад. И после се чудят защо млади психически нестабилни активисти реват заради книга.
Засега от Penguin стоят твърдо зад Питърсън – те знаят колко много пари ще им донесе. Но представете си колко много проекти, книги и идеи на по-малко известни и печеливши имена са били провалени, спряни и метафорично изгорени от тези млади фанатици.
Питърсън вече е прекалено голям, но не си мислете, че този позорен случай е аномалия. Тъкмо обратното – това е новото нормално. Идентични млади редактори и автори се опитаха да спрат новата книга дори и на вече бившата икона на модерния либерализъм Джоан Роулинг. И пак заради „трансфобия“. Нали помните паролите – „трансфобия“ означава грамотност по биология.
Да знаеш, че има мъже и жени, че има биологично детерминирани разлики между двата пола, че не може да има пълна и тотална релативизация на реалността и самоопределяне до безкрай и отвъд всички природни закони. И да не се страхуваш да го кажеш. Това последното става все по-трудно.
За всяко огромно име като Роулинг и Питърсън, оцеляло в културните войни, младите фанатици са взели поне сто скалпа, запушили са поне сто усти, унищожили са филми, книги, предавания, за които никога няма да разберем.
Какви процеси са се случили в животите и мозъците на западните млади професионалисти с дипломи, за да ги превърнат в подобни жалки слуги на цензурата?
Какъв бяс ще да е обладал клетите съзнания на хора от най-привилегированите прослойки, от най-уредените общества, с най-комфортните и престижни стандарти на живот, че да ги трансформира в разревани и инфантилни карикатури?
Това са модерните космополитни мутри на антипросвещението. Вместо с бухалки бият с бойкоти, правят петиции. Клети клеветници и доносници – от Торонто през Вашингтон, до Лондон, Варшава и София. Вече са навсякъде. Сякаш под носа ни се издигна цяла архитектура от страх, възбуден от организирано желание за налагане на безалтернативен, тоталитарен разказ за света.
Понякога се опитват да го наложат с жалко реване и клеветнически кампании, но друг път с насилие. И това са основно млади хора, от добри семейства, от богати държави, със скъпи дипломи, които са имали всичко наготово. Разглезени фанатици, надрусани със синтетичен гняв.
Тяхното представление е ритуална омраза срещу предците – родители, авторитети, откриватели и катедрали, всичко, което ги комплексира и притеснява, поставя крехката им идентичност на изпитание.
Заради тях променят класики на Марк Твен и преименуват училища и улици, кръстени на Колумб, Линкълн и Рузвелт.
Патология, която почва с цвилене и рев, а продължава с мазохистичен цивилизационен ревизионизъм.
Ядосани и нервни деца чупят ценни предмети, мислят ги за играчки.
Въпросът е – има ли възрастни в стаята и кога, за бога, ще се намесят?
Владислав Апостолов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар