Знаем, знаем, скъпи сънародници, че сте щастливи, приповдигнати и разтреперени от радостни предчувствия за бъдещето, усещайки всекидневно любовта и грижата на обичната ни власт.
Честито, милички, вече не сме на първо място по смъртност в света, което от своя страна означава, че останалите живи ще могат да гласуват на предстоящите избори, което пък от своя страна означава, че ще се осигури възможност да се волеизлее за пореден път любовта към нашия върховен управител - генерал лейтенант премиерът доктор Борисов. Ей, кога минаха Борисов 1, 2 и 3, и сега дойде време за Борисов 4.
Майката на Форест Гъмп казваше жената, че животът е като кутия с бонбони и никога не знаеш какъв ще ти се падне. Ние обаче, душици, винаги си знаем. Новото този път е, че ще има и мобилни избирателни секции. Ще ви посещават по къщите, докато сте под карантина и се борите да прескочите трапчето. Никакво отпускане, милички. Стягате се - и малко преди да ви отнесе цитокиновата буря - гледате да намерите поне малко сили и да гласоподадете, оказвайки подкрепа на обичната ни власт, която се грижи за вас. Нещо полезно да свършите... Като за последно.
Доста лошо впечатление направиха мъчителните и протяжни консултации при президента относно датата на изборите и тяхната честност. Ако трябва да говорим за честност, всички тези, дето се събираха на тези консултации, трябваше горко да се разкаят, да си поплачат заедно с президента и да обявят пред всички, че няма нужда да се провеждат никакви избори, защото е ясно, че рожбите на отечеството обичат само и единствено господин Борисов. Той от своя страна щеше да им прости и да ги назначи кой на какъвто пост иска, както го е правил и преди. Така или иначе след изборите пак ще се стигне дотам. Защо е, милички, цялата тази колизия с изобразяването на демокрация - не можем да разберем. Пък и на всичко отгоре обидихме католиците и арменците с тези избори, което е тежко безобразие.
Как не можаха някои толкова години да проумеят, че народната душа се оглежда в господин Борисов така, както господин Борисов се оглежда в нея. Те са неотделими и свързани във вечността. Действителността е само лош сън. Тя е като току-що ремонтирано за милиони срутище, което пада отново и отново, а господин Борисов, като Сизиф, избутва камъните и дава нови милиони, за да паднат те отново. За гласоподавателя на генерал-лейтенант премиера и за него самия обаче действителността не съществува. Там връзката е трансцедентална. Там имаме, милички, както казва почетният председател господин Доган морфичен резонанс и усещане за вътрешната пулсация на общността.
Като споменахме господин Доган... Забелязваме, че ехидно и в същото време с по детски наивно очакване се тиражира новината, че чешката прокуратура разследва как той е придобил ТЕЦ Варна. Да, да. Добре. Отсега да предупредим чешката прокуратура, че той е придобил ТЕЦ-а така, както трябва. Ще има да чакаме, душици, чешката прокуратура така, както чакаме и Барселонската.
Като стана дума за чакане веднага се сетихме, че е наложително да дадем и някои пояснения относно ваксинационната стратегия на правителството. Ваксини нямало, но всъщност имало предостатъчно. Това като онази живоумрялата котка на господин Шрьодингер. Вие до 2040 година каква толкова важна работа имате? Ще чакате. И в склада няма. Важното е, че има строго определен, прецизен и точен план, който, въпреки че няма с какво, се осъществява стриктно. Всеки ден ви се обяснява за първа фаза, втора фаза и трета фаза. По дни и часове. Какво повече искате?
Това с ваксинацията у нас, милички, се получава малко като с очакването на комунизма, който едно, че не успя да дойде, а второ - на повечето им беше все тая за него. Пребивавахме в различните му фази - обикновен и зрял социализъм, които трябваше да са само на първо време, докато не стане най-хубавото според плана. Ако пък нещата не се получат с ваксинацията - имаме и резервния план на гуруто на родната евгеника доц.Мангъров. Както той правилно отбеляза - сега британският щам ще довърши работата на обикновения Covid и въобще няма какво да се размотаваме с тия ваксини.
Освен с фазите на ваксинацията, другото с което ни стресират, милички, непрекъснато е с този Навални. Това всеки ден: Навални, та Навални. Кокошките спряха да снасят. Господин Борисов с такива като този така добре се справя. Владимир Владимирович хич не ги разбира нещата. Какви са тези арести. Обаждаш му се. Каниш го в Банкя на гости... В случая там в путинското Банкя и се разбирате. После го правиш вицепремиер и той приключва. Така е много по-сигурно от тоя Новичок, дето на всичко отгоре се оказа и дефектна партида и не действа. Нали? Да.
Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.
Божан Петров, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар