Къща от карти. Набор от лъжи, които несъзнателно сме приели.
Ето как изглежда нашата сигурност по време на дълбоки кризи. Подобни епизоди ни шокират до степен да осъзнаем колко несигурни са нашите допускания. Тази година приличаше на бързо оттеглящ се прилив, принуждавайки ни да се изправим пред потопени истини.
Бяхме свикнали да мислим, и то с основание, че глобализацията е омаловажила националните правителства. Президентите "се снишаваха" пред пазарите на облигации. Премиерите игнорираха бедните в страните си (country's poor), но никога Standard & Poor's. Финансовите министри се държаха като измамниците на Goldman Sachs и сатрапите на Международния валутен фонд. Медийни магнати, петролни хора и финансисти не по-малко от левите критици на глобализирания капитализъм се съгласиха, че правителствата вече не държат контрола.
И тогава удари пандемията. За една нощ на правителствата им пораснаха нокти и оголиха наточени зъби. Те затвориха граници и заземиха самолети, наложиха драконовски вечерен час на нашите градове, затвориха театрите и музеите ни и ни забраниха да утешаваме умиращите си родители. Направиха дори това, което никой не смяташе за възможно преди Апокалипсиса: отмениха спортни събития. По този начин беше разкрита първата тайна: правителствата са запазили неумолимата си власт. Това, което открихме през 2020 г., е, че те просто са избрали да не упражняват своите огромни правомощия, така че тези, които глобализацията е обогатила, да могат да упражняват своите.
Втората истина е тази, за която много хора подозираха, но бяха твърде плахи, за да я изкажат на глас: дървото на парите е реално. Правителствата, които провъзгласяваха, че не разполагат с достатъчно средства, когато ставаше въпрос да платят за болница тук или за училище там, изведнъж откриха куп пари в брой, за да плащат заплати, да национализират железници, да поемат авиокомпаниите, да подкрепят производителите на автомобили и дори да подкрепят фитнес залите и фризьорите. Тези, които обикновено протестират, че парите не растат по дърветата, сега си държат езика зад зъбите. Финансовите пазари празнуваха, вместо да се разгневят от пира на държавните разходи.
Гърция е перфектен пример за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, поне в богатия Запад. През 2015 г. държавният дълг на Гърция в размер на 320 млрд. евро се извисяваше над националния доход от само 176 млрд. евро. Проблемите на страната бяха новини на първите страница по света и европейските лидери оплакаха нашата несъстоятелност. Днес, в разгара на пандемия, която влоши лошата икономика, Гърция не е проблем, въпреки че публичният ни дълг е с 33 млрд. евро по-висок , а приходите ни с 13 млрд. евро по-ниски в сравнение с 2015 г. Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с фалита на Гърция е достатъчно, затова избраха да я обявят за платежоспособна. Докато гърците избират правителства, които последователно прехвърлят на безграничната олигархия всякакво (публично или частно) богатство, Европейската централна банка ще прави всичко, което е необходимо - ще закупи толкова гръцки държавни облигации, колкото е необходимо - за да държи несъстоятелността на страната извън прожекторите.
Четвъртата тайна, която през 2020 излезе на бял свят, беше, че планините от концентрирано частно богатство, които наблюдаваме, имат много малко общо с предприемачеството. Не се съмнявам, че Джеф Безос, Илън Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но само малък процент от натрупаната им плячка е резултат от създаването на стойност.
Помислете за огромното увеличение от средата на март на богатството на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 млрд. долара, които са натрупали, не са резултат от иновации или изобретателност, които генерират допълнителни печалби. Те станаха по-богати в съня си, така да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с произведени пари, които доведоха до скок на цените на активите и по този начин и на богатството на милиардерите.
С рекордно бързото развитие, тестване, одобрение и пускане на ваксини за COVID -19 беше разкрита петата тайна: науката зависи от държавната помощ. Много коментатори разказват лирично за способността на пазарите да реагират бързо на нуждите на човечеството. Но иронията не бива да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на САЩ досега - който игнорира, сплашва и подиграва експерти дори по време на най-тежката пандемия от един век - отпусна 10 млрд. долара, за да гарантира, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.
Но има по-голяма тайна: Докато 2020 г. беше знаменателна година за капиталистите, капитализмът вече го няма. Как е възможно това? Как могат капиталистите да процъфтяват, докато капитализмът еволюира в нещо друго?
Лесно. Най-големите апостоли на капитализма, като Адам Смит, са подчертавали неговите непреднамерени последствия (unintended consequences) - именно защото хората, търсещи печалба, не се интересуват от другите, те в крайна сметка служат на обществото. Ключът към превръщането на частния порок в обществена добродетел е конкуренцията, която подтиква капиталистите да се занимават с дейности, които увеличават печалбите им. Но това е на конкурентен пазар, който служи на общото благо като увеличава обхвата и качеството на наличните стоки и услуги и същевременно постоянно намалява цените.
Не е трудно да се види, че капиталистите могат да се справят много по-добре с по-малко конкуренция - това е шестата тайна, която 2020 разкри. Освободени от конкуренцията, огромни платформени компании като Amazon се справят удивително добре със смъртта на капитализма и замяната му с нещо, наподобяващо техно феодализъм.
Но седмата тайна на тази година носи лъч надежда. Въпреки че постигането на радикални промени никога не е лесно, сега е напълно ясно, че всичко може да бъде различно. Вече няма причина да приемаме нещата такива, каквито са. Напротив, най-важната истина на 2020 г. е уловена в уместния и елегантен афоризъм на Бертолт Брехт: "Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат такива, каквито са".
Не мога да се сетя за по-голям източник на надежда от това откровение в година, която повечето биха предпочели да забравят.
Янис Варуфакис, преподавател по икономика в Атинския университет и бивш финансов министър на Гърция, в анализ за Project Syndicate, превод: Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар