Забавяне, недостиг, бюрокрация - ваксинирането в Европа не върви по план

На критиките ЕС отговаря, че производството не може да стане с очакваната скорост и това е проблем навсякъде по света

 

 

След еуфорията от началото на ваксинацията, споделена от излъчили го на живо европейски телевизии, от правителства и от Брюксел, дойде осъзнаването - процесът, който трябва да спре пандемията от SARS-CoV-2, върви по-бавно от очакваното.

Забавяне, недостиг на ваксини и бюрократични спънки бележат първите десет дни в Европейския съюз, но и в Съединените щати. Одобряването на ваксини от европейските регулатори също върви бавно - засега е одобрена само една, а подписаните договори са с шест компании. За тази на "Модерна" нямаше решение на вчерашното, иначе извънредно, заседание по темата.

Разреждане на дозите

В Испания например, където много области нямат нужния капацитет да ваксинират достатъчно бързо, тежко засегнатите Мадрид и Барселона успяват да поставят средно една на десет получени ваксини през първата седмица на кампанията; Мадрид обяснява проблема с факта, че самите домове, чиито обитатели са приоритетни групи, са поискали забавяне.

Германия, където ваксини са получили близо 240 хил. души, обмисля да забави поставянето на втората доза - такива планове сподели и Дания (а тя се справя доста по-добре - при 5.8 млн. население 46 хил. са ваксинирани за седмица). Изместването ѝ с няколко седмици след първата обаче бе критикувано като идея и от Брюксел, и от "Пфайзер", които предупредиха, че няма доказателства за ефективността ѝ, ако се чака толкова дълго. В Берлин и Копенхаген се надяват, че повече хора могат да получат втората доза, а когато дойде моментът за нея, ще има нови доставки.

В Германия обаче правителството е критикувано и че процесът тече със скорост, която не отговаря на капацитета на страната. Либералите искат, ако е необходимо, координацията на кампанията да бъде прехвърлена лично на екипа на канцлера Ангела Меркел и обвиняват здравния министър Йенс Шпан, че ваксинираните на ден все още рядко надвишават 20 хил. Шпан е обвиняван и че Германия е поръчала твърде малко ваксини, нещо, което властите отричат - според тях регулаторното одобрение и на другите ваксини от ЕС ще промени нещата.

Кой е отговорен

Забавянето при ЕМА за разлика от британските регулатори например (там са одобрени две ваксини), предполага, че ЕС разчита единствено на "Пфайзер" (а от утре - и на "Модерна", но решението тепърва предстои). Изпълнителният директор на "Бионтех" Уур Шахин каза за "Шпигел", че сегашната ситуация предполага по-голяма отговорност за неговата компания и фармацевтичния гигант от САЩ, разработили ваксината, и че явно на тях ще се разчита за нови дози.

Еврокомисията заяви, че проучва възможността да бъдат поръчани още дози от тази ваксина - отвъд договорените 300 млн. Шахин вижда част от проблема във факта, че Брюксел е очаквал да може да разчита на няколко вида ваксини едновременно и не е поръчал достатъчно на "Пфайзер".

На критиките ЕС отговаря, че производството не може да стане с очакваната скорост и това е проблем навсякъде по света (въпреки че блокът е поръчал общо 2 млрд. дози). Освен това Брюксел изтъква, че Еврокомисията вече е опитала да ускори продукцията, като действа като "инвеститор" и е предоставила финансиране за фармацевтичните компании, но останалото е въпрос на време и сложна логистика.

Ваксини и избори

Във Франция едва 40 хил. от обещаните през декември 300 хил. дози са получени до момента.

В държави като Франция обаче ваксинирането може да се окаже част и от кампанията за президентските избори, пише "Политико". Една от причините е, че вотът в страната е след година, но другата - че Париж дори изостава спрямо други държави.

Забавянето е в страната, чиито жители са силно скептични към ваксините, вероятно ще се отрази и на икономическото възстановяване, а оттам - и репутационните щети преди изборите. По данни от снощи, когато бе публикувана статията, едва няколкостотин бяха ваксинираните, при хиляди в големи, а и не чак толкова големи, европейски държави освен споменатата Дания. В Хърватия например броят е 7800, в Естония - 2500 души. Във френски вестник изтекоха и думите на гневния президент Еманюел Макрон, който, сам преболедувал вируса, се оплака от "недостойната" скорост и че "нещата не вървят добре". Критиките на Макрон все още не са дали резултат.

От Париж отговорът е, че скоростта е като в Белгия (а Нидерландия дори не е започнала собствената си кампания - това ще стане едва утре), а забавянето е заради трудната логистика на предоставянето на продукта в старческите домове.

В Белгия, където едва 700 души в домове са получили ваксина, проблемът обаче е и логистичен. Здравният министър Ив Ван Летем обясни, че заради трудности във втората половина на декември доставката на ваксини няма да върви по план - "Пфайзер" ще може да предостави едва половината от планираните дози през януари или малко над 300 хил. при 600 хил. заявени за този период.

Решението на Белгия е да продължи с досегашния си план - най-уязвимите групи, пострадали от пандемията най-тежко, първи да получат по две дози от ваксините. В страната с 11 млн. души население смъртността от началото на кризата е сред ней-високите в Европа, а 60% от жертвите са именно в домовете. Затова страната подходи предпазливо - първата седмица бе тестова, само в избрани институции, и едва от днес продължава в цялата страна.

Сред политическия елит в държавите, където предстоят важни избори, темата тепърва ще е важна, защото ако се забави връщането към реалността, от това ще пострадат управляващите.

Не е само в Европа

Масовата ваксинация в Съединените щати бе ангажимент на администрацията на президента Доналд Тръмп, който на пръв поглед се осъществява по-добре, отколкото в Европа. "Пфайзер" и "Модерна" обаче вече са предоставили 17.5 млн. дози, а от няколкостотин милиона американци са ваксинирани едва над 4 млн. (засега - основно с първата от двете дози).

САЩ, които също започнаха по-рано от ЕС, се надяваха числото да достигне 20 млн. до края на декември. Разпределянето на ваксините върви бавно, според някои експерти - заради лоша организация. На места няма достатъчно здравни работници, които да могат да ги поставят. Федералните власти оставиха на местните, както и на отделни болници, логистиката на доставките. Все пак има надежда, тъй като от петък до неделя са били поставени 1.5 млн. дози според главния епидемиолог на страната Антъни Фаучи.

В Индия пречки създава огромното население. При 1.35 млрд. жители плановете са до август да бъдат ваксинирани 300 млн. души от приоритетните групи - далеч под нужното за достигане на колективен имунитет. В страната, където най-малко 10 млн. са преболедувалите, има сериозен опит с такива кампании, но остава въпросът дали ваксините ще са достатъчно за водещия им производител, който ще предостави част от тях за механизма "Ковакс", за да стигнат те и до други развиващи се страни (от този механизъм например Южна Африка ще може да ваксинира 10% от населението си или над 6 млн. души).