Няма мерки, няма теглилки - хора се вият по време на чума

Както всяка друга година и сега те пяха и играха под акомпанимента на гайди и тъпани, напук на студа, COVID-19, мерките за социална дистанция...

 

 

Отново влязохме в световния информационен обмен.

Не, не с твърдението на премиера Бойко Борисов, че сме държавата в света с най-правилното управление в условията на пандемия и икономическа криза. Световните медии някак си с мълчание подминаха тези му думи.

Влязохме в обмена с нещо характерно, нещо типично нашенско - българското хоро. В социалните мрежи вече се върти клипче от новогодишната нощ в Ловеч, на което е заснето как развеселени ловчанлии въртят на улицата "Дунавското" на Дико Илиев.

Оркестрантът и композитор от Трийсет и шести пехотен козлодуйски полк обаче едва ли приживе си е представял, че на неговите хора е възможно да пищят куршуми и да падат поразени люде, като в битка от Първата световна война.

Със сигурност и на 42-годишната Теодора Тодорова от ж.к."Младост" в Ловеч не и е минавала през ума мисълта, че новогодишната пукотевица може да е на месо. И че няма да успее да си довърши хорото, защото някакъв кретен на пет ракии ще я гръмне с пищова си, докато в чест на новата година изпразва пълнителя, защото не знае по какъв друг начин да изрази радостта си от раздялата с лошата 2020-та.

Още едно хоро традиционно ни нарежда сред различни по смисъла си екзотични фолклорни прояви по света. Тази година нито строгите ограничения заради коронавируса, нито полицията успяха да спрат калоферци да не влязат в ледените води на Тунджа, където открай време извиват мъжко хоро за здраве и берекет. Както всяка друга година и сега те пяха и играха под акомпанимента на гайди и тъпани, напук на студа, COVID-19, мерките за социална дистанция, предупрежденията за носене на предпазни маски и т.н.

Такова хоро се изви и в река Джангурица в град Шипка. Същото сториха и родолюбци от село Зверино в Искърското дефиле. А в традиционния лов на богоявленския кръст се хвърлиха бургазлии, шуменци, ямболии, асеновградчани, пловдивчани, силистренци, варненци...

Две хора и един народ, който се е хванал за поясите и се върти замаян от традиция и модерност, от простотия и надежда за по-добър живот, от ината си, въжделенията за нормалност и пиянството си, от атеизма и вярата си, включително в науката, едно от достиженията на която е и COVID-ваксината. 

Върти се в очакване на същото благоволение Господне, донесено от онзи библейски бял гълъб, кацнал на рамото на Христос след кръщението му в река Йордан...

 Румен Савов, Banker.bg