Мравин и тримата джендъри

Вече имам чувството, че и гардероба да отворя, някой ще изскочи да ме убеждава колко много права трябва да имат нежните душички...

 

 

Е, много ми идва. 

Еврогейските и джендърски ценности не намират почва сред мен. Дори не правя бегъл опит да се опитам да вникна в крехката джедърска душевност. Единствено искам да не ми се натрапват отвсякъде. 

Вече имам чувството, че и гардероба да отворя, някой ще изскочи да ме убеждава колко много права трябва да имат нежните душички, а моята погнуса да я преглъщам и дори да ги насърчавам.

Няма как да стане и доколкото зависи от мен, няма да го допусна. Защото правото на детето ми да живее в нормална среда, в нормално семейство и сред нормални хора е над правата на каквито и да било други. Никога няма да оправдавам тези, които посягат на деца, дори да искат да ги осиновят в двойка, която не е традиционна. 

И това, което се губи сред крясъците и насилственото налагане на не права, а на привилегии, е семейството, моралът, ценностите и българските традиции. Които аз винаги ще избирам. Без значение кой ще се чувства засегнат. Равните права означават, че аз няма да ходя по улицата да им натрапвам моите ценности и да настоявам да ги приемат, така че да бъдат така добри да правят същото. А децата СА ТАБУ за тези джендърски изцепки! ТАБУ!!!!

И когато имаш една цел с други, трябва да се гледат и средствата - дали вървиш по пътя, по скалите, или през блатото!

 

Елена Гунчева