Новите стопани на американската политика начертаха победен щурм на неолибералните ценности в един свят, поставен на колене от непозната и страшна болест.
Сигурна ли е победата им? И дали налагането на изкривената „нова реалност“ ще стане безболезнено и повсеместно? Днес термините „раса“ и „пол“ заменят добрата стара „класа“ в борбите на постмодерното общество. Най-харесваните категории на неолибералната стратегия, в комбинация с реалностите на епохата след коронавируса, поставят съвършено нов контекст пред всеки политик на Запада, устремил се към властта. Защото пренареждат електоралния модел на класическите ляво, дясно и център, с които модерните демокрации са свикнали да се захранват в последните няколко века.
От друга страна разделителните линии в обществата станаха прекалено много, а белезите на налагания нов стандарт – твърде болезнени, за да сме сигурни в крайната победа на „демократичните сили“ на неолиберализма. Нещо повече – Западният свят като че е заспал и някак не вижда, че в останалата част на планетата живеят милиарди хора, чиито вождове имат съвсем други планове.
Правата на човека се оглеждат в криво огледало
Всеобщата декларация за правата на човека задава правото на всеки индивид да определя ценностите си. Светът на 20-ти век живееше по този начин. Нещо повече – в името на личностните свободи се водиха войни, борби за надмощие, създаваха се освободителни движения и падаха режими.
Изведнъж се оказахме в друга, паралелна реалност – светът на 21-ви век. В него на пръв поглед нищо не се е променило, напротив, демократичните ценности са превърнати в мантра, която обслужва всяка идеология. Но се оказва, че ни дебнат невидими опасности, колективната параноя мачка индивидуалностите, а конкретни признаци за свободата на личността като полова принадлежност, сексуална ориентация и етнически произход са издигнати до свръхценности, заплашващи обществената цялостност. И в преекспонирането на тези тематики някак се изгубва истинската им значимост, която не е намаляла с времето, а напротив, има нужда от обективно говорене и адекватни решения.
Пренареждането на социалната структура започна като на шега. Обявяването на физическия пол за нещо незначително отвори врата, през която влязоха иначе важни от столетия категории: расово равенство, защита на правата на жените, закрила срещу домашното насилие. Бавно, географски неравномерно, но сигурно, моделът на изкривената постмодерност настъпва, за да превземе света. В него определени права не само вземат превес над останалите, но стават алфа и омега на всеки избор и в крайна сметка се превръщат в затвор за индивида, който има различно мислене. Страшното е, че този процес се налага с невиждана агресивност и липса на уважение. И, парадоксално, тази кампания се рекламира като еманация на демокрацията и защита на различието.
Кризата с коронавируса е добре дошла
Кризата с коронавируса е като топъл хляб, който захрани допълнително системата. Паниката около пандемията, довела до задълбочаващ се хаос и липса на адекватни решения от страна на управляващите елити, е отлично поле за мащабно разгръщане на т.нар. „нова реалност“. В която биологичният пол няма значение, а самият факт, че цветът на кожата ти е различен от белия, те превръща в нещо по-значимо от човека до теб. От тук до идването на нов фашизъм има само една, много малка крачка. И няма кой да спре влизането в една колективна лудост, защото лутането около темата за Ковид 19 изчерпва цялата енергия на западния свят.
Този фашизъм създава нови разделителни линии на обществено напрежение, които постепенно изригват като в минно поле, за да объркат тотално хората, търсещи спасение в онези лични права, които прокламира добрата стара Всеобща декларация за правата на човека. Расата като етническа „придобивка“ се изправя срещу расовото определяне в социален контекст; правата на хомосексуалистите застават срещу правата на „джендър“ хората; правата на жените се издигат в култ, правещ невъзможен логичното съревнование между индивиди със сходни възможности и най-вече - с равни граждански права. Абсурдите, на които сме свидетели – пренаписване на книги заради думи, засягащи новата реалност; създаването на филми с актьори не според таланта, а според цвета на кожата, изтриването на важни моменти от историята на западната цивилизация заради изкривеното разбиране на днешната „правилност“ поразително и плашещо напомнят за кладите с пламтящи книги от времето на нацизма.
Времето изтича
Тези процеси вече са облечени в закони в някои държави от Европа и доста бързо ще получат още по-сериозна легитимация отвъд океана, спрямо обещанията на администрацията на президента-демократ във Вашингтон. Насърчаването на определени групи от обществото да се чувстват над останалите, просто защото са различни, бързо ги превръща в решаващ социологически сегмент. И политиците ще бъдат принудени да се съобразяват с тях, както и с онези, които се радикализират в подкрепа на традиционните ценности, просто защото няма друг път за защита. До какви последствия води това, се видя ясно при атаката на Капитолия на 6 януари.
А да се мисли, по стар български обичай, че ние сме далече, ние сме други и няма как това да стигне до нас, е поредна огромна грешка. Достатъчно е да си спомним напрежението около мигрантската криза или какво се случва в София, когато има гей парад. Новата реалност е тук и който го отрича, просто крие глава в пясъка. Оставащото време, докато „новите правила“ проникнат достатъчно дълбоко, макар и по-бавно, в българското общество, могат да се използват само за едно – намиране на адекватен баланс. Между нормата на закона и реалните нужди на всички социални общности.
Михайлина Димитрова, Anteni.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар