- Господин Вълчев, с избирането Ви за генерален директор на БТА обявихте, че внасяте променя в закона за агенцията, за да стане тя безплатна. А защо през 2011 г., когато тогавашният й директор Максим Минчев ви покани да работите по нейния закон, не лансирахте подобна идея?
- Тогава от Министерството на финансите настояваха БТА да се самодоиздържа. Нашият проект беше за отваряне на агенцията – още тогава и Максим Минчев търсеше подобно решение, но, за съжаление, то съвпадаше с поредната икономическа криза в света, онази от 2009-та, продължила и през 2011 година. Отделно, тогава медийната среда бе различна – информационните агенции опитваха да бъдат платени - да продават емисиите си. В този конкурентен пазар имаше частни интереси, напълно легитимни, които искаха БТА да е платена, за да не се явява свободен конкурент, на всичкото отгоре финансиран от държавата. Третият фактор, който не мога да скрия, е, че тогава в самата БТА заплатите бяха изключително ниски и платеният достъп до агенцията бе начин колегите да получат допълнително материално стимулиране. Тези три фактора бяха изключително мощни, заради което не успяхме да се преборим с Максим Минчев за свободно ползване на информацията.
- Казвате „преборите“ – като на борба ли гледате кандидатирането си за генерален директор?
- Честно казано идването ми тук не бе лесно решение за мен - и в личен, и в професионален план. Но гледам на него като на довършване на вече започната работа – и моя, и на самия Максим Минчев. Него, когато го избираха през 2017 г., той говори пред Комисията по културата и медиите, че трябва да се мисли за отваряне на Агенцията и че това е дебат не само в България, но и навън. Както знаете, Максим Минчев бе ръководител на няколко международни организации, включително и от световен мащаб. Убеден съм, че вече няма как информацията да бъде „заключвана“ и да се иска хората, с чиито данъци БТА се издържа, да плащат за нея. Това ми прилича на практиките в агенцията от онова време – през 30-те години се е издавал бюлетин само за царя, после само за Тодор Живков... Но днес цар трябва да бъдат всички българи! Демократичната ни Конституция казва, че на всеки трябва да му бъде осигурено получаването на информация.
- Това днес го осигуряват и всички частни медии...
- Да, но нито Дарик радио, където работех преди, нито вестник „БАНКЕРЪ“ са длъжни да осигуряват информацията от обществен интерес. Да – и двете медии проявяват добра воля и когато го правят, се справят добре. Само че трябва да има един стожер, който да им помага. А ако те решат, че вече няма да го правят и започнат да предават само забавни новини, то тогава е добре да има едно място, откъдето всеки гражданин да може да се информира.
- Замисляли ли сте се, че с държавно финансиране БТА ще се превърне в нелоялен конкурент?
- Не си го представям така. Макар че си давам сметка – ето и вие вече сте в интернет, и държавно финансираната БТА ще е непрекъснато с вас на пистата за състезание. Да, това няма да бъде честно. Но си представям нещо друго - БТА да бъде платформа с хиляди информации всеки ден, които вие - с вашия професионализъм – ще подредите по важност, ще комбинирате, анализирате и ще намерите хората, които да коментират. Това е роля, в която БТА няма как да ви замести, защото нейната основна роля е да бъде помощник на медиите.
- Вече има ли реакция от онези сайтове и организации, които са си предплатили абонамента?
- Първо, промените не са приети, второ – ще бъде предвиден преходен период. Ще бъда честен - и аз, като юрист, си представях, че три дни след обнародването в Държавен вестник, Законът ще влезе в сила и с едно копче БТА ще стане със свободен достъп. Само че това означава повече потребители, за които трябва технически да се подготвим. Ако политиците приемат промяната, ние сме заложили в едногодишен срок от влизането й в сила, БТА да проведе обществени поръчки – да увеличи сървърите си, да подобри системните си връзки, сайта си. Така че, ако имам някакво малко разочарование, то е, че промяната няма да стане за три дни. Но тези абонати, които са си предплатили, те няма да загубят нищо. Всъщност, истината е, че всички плащат месец за месец. И в деня, в който кажем, че БТА е със свободен достъп, следващия месец никой няма да плати. Има няколко по-дългосрочни договора, които също в рамките на тази година, докато се въвежда системата за свободен достъп, ще изтекат.
- Изчислили ли сте колко ще ви струва обновяването?
- В момента се правят такива изчисления, които ще бъдат представени на Министерството на финансите, но става дума за техническо оборудване за около половин милион лева, в които ще влезе и обновяване на наличната техника, защото не мисля, че е редно във „Вътрешна информация“ 12 човека да работят на собствените си лаптопи. Това не е толкова голяма сума, но с нея, българската държава ще купи истински новини за всички български медии, включително и за вас. Вие сте пример за издание, което е аналитично, и съм убеден, че държавата чрез БТА може да ви помогне да правите анализи, включително, в които да я критикувате.
- Смятате ли, че след като въведете свободния достъп, рекламодателите ще се увеличат?
- Имах колебания дали изобщо в Закона за БТА да не й бъде забранено да прави реклама. Все пак приех аргументи, че за определен тип дейности на Агенцията, които са свързани с културни политики – като списание „ЛИК“, като мултимедийната зала, където работи Георги Лозанов, и която Максим Минчев искаше да развие като културен център - рекламата не трябва да бъде спирана. Същото се отнася и до Световните срещи на българските медии, които БТА организира. От друга страна съм скептичен дали един сайт, който е по-скоро поток на информация, ще бъде толкова интересен за рекламодателите, извън основните му целеви групи – самите медии. Но онова, което обявих, че ще водя като политика, е свързано с това, че е нелепо в пресклубовете, включително и в националния, до логото на БТА от всички страни да стоят плочици с най-различни рекламки. Да, в БТА всички са много благодарни на рекламодателите, защото без тях през годините Агенцията нямаше да може да се издържа. Сега, след като виждам воля в българската държава да се спре практиката с това малко дофинансиране, мисля, че идва моментът тези рекламки да бъдат махнати. За това БТА няма да връща пари, а само ще спре да сключва нови договори.
- Какъв ще е новият Ви бюджет?
- Това също се уговаря с Министерството на финансите, но сметките за БТА са ясни – 1.5 милиона е бил приходът на Агенцията в различна от COVID-годината. Сега е 1.2 милиона. „Паднахме“ с 300 хиляди, защото медиите, както българските, така и тези по света, нямат пари да плащат. Прибавихме към това поне половин милион, който е нужен за техническото оборудване. Иска ми се да подобрим платените емисии и да договорим някакво освобождаване от тях със световните агенции, но това ще са разговори, които тепърва предстоят. Необходими са и инвестиции в архива, но зависи какви ще са възможностите на България.
- Ще следите ли дали политиците си спазват обещанията, като следите датите, за които са обявили, че нещо ще бъде извършено?
- Трябва да видя дали това се е правело. Но ми давате идея - вижте колко е хубаво човек да си говори с колеги. Да се прави един check, по-точно „проверка“. Ето, за да не се допуска моята грешка, в БТА мислим и за стажантска програма, в която вместо английските думи, които първо ни хрумват, да можем да се научим да търсим българските еквиваленти.
Кирил ВълчевИнтервю на Теодора Георгиева, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар