Обзор на Центъра за анализ и кризисни комуникации
Ситуацията
Стартът на предизборната кампания е повод да се обърне внимание какво се случва с комуникациите на политическите сили, да се защитят позиции и да се отправят предупреждения, за да се избегне възникването на дълбоки кризи.
Редица лидери на мнение, политически фигури и анализатори основателно коментират, че тези избори са съдбовни за развитието на страната. Причините са комплексни: пандемията бушува, хора и икономики търсят рационални решения, България очаква реализация на Националния ваксинационен план в контекст на година на двойни избори, Европейският съюз предстои да предостави безпрецедентна финансова подкрепа.
Фактори от публичната среда
Средата, в която се реализират кампаниите, е изключително напрегната. Има редица фактори, които допринасят за това:
Първо, пандемичната криза и последиците от нея. Пандемията от COVID-19 и свързаните с нея здравни, политически, икономически и социални последици генерираха огромно обществено напрежение, което започна да се проявява по различни начини, а и има вероятност да ескалира. Никой не е доволен от ситуацията – правителството, защото всички очаквания са вперени в тях; опозицията – че техни разумни доводи не се припознават от правителството; работещите в здравната система – защото мнозинството от тях изнасят кризата на плещите си, а мнозина загубиха и живота си, и т.н. Големият въпрос пред нацията е дали навигацията на кризата ще ни доведе до спасителен остров с налични, достъпни, качествени и одобрени от ЕС ваксини. Защото така всички бихме си отдъхнали и ще можем по-смело да вървим напред.
Второ, протестите от лятото на 2020 г., макар че не произведоха политически промени, доведоха до изменения в политическия пейзаж и свързаните с това комуникационни стратегии. Процесите от лятото и есента на миналата година показаха нарастващата умора в политическия елит, което допълнено с липсата на доверие и западащия управленски капацитет – както у управляващи, така и сред опозицията, води до труден избор в избирателите. Публичните показатели, по които се измерват световните икономики, поставят България на незавидни места по свобода на започване на бизнес, свобода на медиите, прозрачност, усещане за корупция и т.н.
В отговор на тези обективни фактори, водещите представители на политическата класа все повече залитат в три крайности – популизъм, консерватизъм и нападки на личностна основа. От една страна, част от големите партии губят позиции и се консолидират около своите ядра, които ги осигуряват през сигурни доходи (държавна администрация и държавни компании) или през проекти от ЕС.
Трето – политическото напрежение расте, както заради невъзможността на управляващата коалиция да отговори на обществените потребности, така и заради трудния баланс между възможните победители на парламентарните избори. Честността и политическата хигиена, които са сред водещите ценности в западните парламентарни демокрации, изискват да се определят разграничителните линии, отвъд които партиите няма да влизат в безпринципни договорки (преди и след изборите). Което у нас е по-скоро химера, защото целта е завоюване на повече гласове, за да може след като прескочат бариерата от 4%, малките партии и коалиции да се превърнат в политически фактор (тип „патерица“) на спечелилата мнозинство партия.
Четвърто – еврофондовете. От десетилетия икономиката на България е изключително зависима от финансиращите механизми на ЕС. Това за определен етап от нашето развитие е необходимо и удачно, за да се постигне целта за „настигане на западните икономики“ (кохезия). Само че тяхното управление у нас показва по-скоро тяхното неефективно насочване и може да се определи с клишето „усвояване“. И затова и Многогодишната финансова рамка (MFF) е желан източник на свежи пари в след-кризисния период. И тази партия или коалиция, които са начело на държавата, ще имат легитимна власт, стабилен свеж ресурс, обществена подкрепа (съдейки по Националния план за възстановяване и устойчивост) и очаквания за финансиране. Залогът е да се покаже последователност в политическото представителство, за да може да се отговори на усилващите се гласове в Европейския парламент и в Европейския съвет, които искат да обвържат еврофинансирането с реално прилагане на върховенството на закона в целия ЕС.
Кампанията започва. Ако бъдем прецизни в оценките, управляващите са в кампания от над година, опозицията – колкото и фрагментирана да е – се опитва да догонва: кой с декларации или с отлъчване на неудобните в партията, или с политически флашмобове, които разтърсиха властта, а трети – се опитват да влязат в гласни или негласни коалиции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар