Ескалира нов опит за прокарване на джендър-идеологията в България

Нищо, което противоречи на българския конституционен ред не може да има действие в Република България

 

 

Ескалира нов опит за прокарване на джендър-идеологията в България. 

Той върви през два институционални канала - през правото на ЕС и през Съвета на Европа, по-конкретно през неговия Съд в Страсбург. 

Няколко думи по този повод: 

Добре познавам онази учебникарска мантра, която безкритично припяват онези колеги-юристи, които са избрали за свое професионално поприще правото на ЕС. А именно, че съюзното право имало върховенство над националните конституции. Но това е теза, която е продукт не на суверенната воля на държавите, въплътена в учредителните договори на ЕС, а на съдийски активизъм, с който Съдът в Люксембург дописва тези договори, разширявайки тяхното приложно поле отвъд оригиналния смисъл и съдържание, които държавите са вложили в тях. Съдът на ЕС не може да дописва договорите, няма такова правомощие. И неслучайно тезата за върховенството на правото на ЕС над националните конституции е отхвърляна от множество конституционни юрисдикции в Европа, начело с Германия, Италия, Испания, Полша, Литва, а в определена степен и от нашия Конституционен съд. 

Същото се отнася до съдийският активизъм на Съда в Страсбург (по ЕКПЧ), който стъпвайки на доктрината за конвенцията като "жив инструмент" все по-често разширява и изобретява принципи и правни положения, които не съществуват в оригиналния смисъл на ЕКПЧ и по тях суверенните държави не са давали съгласие и не са ги ратифицирали. Сега се прави опит да се вмъкне "правото" на избор на пол, като част от правото на личен живот по чл. 8 ЕКПЧ, и да се задължат държавите да признават това "право" без особени изисквания и медицински критерии, а само на базата на лично заявление по административен ред. Никога в съдържанието на чл. 8 ЕКПЧ не е влагано такова съдържание досега. Свидетели сме на съдийски активизъм, а не на разумно и балансирано прилагане на ЕКПЧ. Това е опит да се заобиколят националните конституции и суверенната воля на държавите-членки на Съвета на Европа.

Нашата правна общественост трябва да има самочувствието да отстоява върховенството на българската конституция, а не да разсъждава през мисловните схеми и интереси на чиновниците в Брюксел. Това е предизвикателството пред всеки сериозен правник. 

Нищо, което противоречи на българския конституционен ред не може да има действие в Република България. И по това глобалистите не трябва да хранят никакви илюзии. Опитите за неглижиране на Конституцията от някакви наднационални чиновници, лишени от демократична легитимация, подпомагани от локална клиентела, ще срещнат масирана политическа, юридическа и интелектуална съпротива и няма да успеят. Това няма да се случи само в България, а и в много други влиятелни страни от ЕС, като Полша, Чехия, Унгария и пр. Ако Брюксел си въобразява, че държавите-членки са някакви марионетки, на които те могат агресивно да налагат своя политически и идеологически дневен ред, значи просто не са в час. И това може да доведе до задълбочаване на ерозията на ЕС, а в по-далечна перспектива и до реален разпад. 

Преди повече от 10 години, когато на една голяма конференция заявих, че ЕС може да се разпадне, ако не изостави глобалисткия, неолиберален модел, по който функционира, повечето участници се засмяха иронично. Но ходът на историята и дълбинните процеси вече показаха, че правият съм бил аз - Великобритания напусна ЕС, Вишеградската четворка се опълчва все по-енергично и успешно на брюкселските глобалисти. 

Интересно ми е сега дали пак се смеят участниците от онази конференция. И точно от тази позиция сега казвам, че джендър-идеологията ще издълбае нови и дълбоки разломи в ЕС, ако опитите за налагането й като единна матрица от страна на Европейската комисия продължат. 

Ние ще се смеем последни. Не Брюксел и глобалистите. 

 Борислав Цеков