"Театърът като курник" - интелектуалната ни драма вече е екзистенциална

Отдавна спряхме да приемаме като интелектуална драма това, че ни управляват хора с провинциален дух и една книга в библиотеката си... 

 

Само за 24 часа, в самия край на миналата седмица, местните власти във Варна успяха да стоварят върху града, но и върху държавата, цялата политическа безотговорност и интелектуална нищета, с които сме позволили да ни управляват. 

Със спекулативна паника около пълзящата трета вълна на епидемията от коронавирус в петък най-напред спешно бяха затворени, а няколко часа по-късно пак толкова спешно отново отворени, театрите, кината и концертните зали в града.

Обоснованите подозрения за случилото се сочеха, че мишена на злия умисъл зад акцията най-вероятно е бил президентът Румен Радев. На 12 март (петък) той трябваше да седне в ложата на варненския Драматичен театър "Стоян Бъчваров", за да присъства на празника по повод 100 години от полагането на основите му.

Акцията постигна целта си - посещението на Радев беше отменено с цената на плиткоумно съсипаното събитие на един от най-добрите и най-награждавани театри в страната.

Заради аналоговото си дебелоочие хората, които управляват държавата, градовете, но сега за ужас на всички ни и епидемията от коронавирус, изобщо не отчетоха, че данните за ръстовете на опасността от нея са достъпни онлайн и в реално време. Тази статистика ясно сочи, че ден преди целевото затварянето на театъра, кината и концертните зали във Варна броят на новозаразените с коронавирус в областта е паднал от 272 на 153. В събота (13 март) според единния информационен портал относно мерките за борба с COVID-19 е малко по-висок - 179. Официалните данни към 7 март за заболеваемост на 100 хил. души за област Варна за последните 14 дни сочат, че тя е 268 души, а следващото обобщение ще знаем едва след няколко дни.

И ако "локдаунът", наложен във Варна на 12 март, е бил мотивиран от предизборна загуба на разсъдък или истерична политическа несъстоятелност, то отмяната му само часове по-късно прозвуча престъпно. 

За това има и документи: В протокола от заседанието на Областния кризисен щаб във Варна като причина за спешното затваряне е посочена "наблюдаваната тенденция от последните дни към повишаване броя на доказано регистрираните с Covid-19 граждани, респективно хоспитализираните такива". Пред медии Стоян Пасев спомена дори данни за над 300 заболели на 100 хил. души.

Ден по-късно "наблюдаваната тенденция" очевидно вече не съществува, или тя просто няма значение. Кое от двете? Вместо отговор дойде несръчното до глуповатост оправдание на Пасев: "Каквото и да направим, винаги е грешно!, каза през маската си той. Дори да оставя отворено е грешно, дори да затворя - пак е грешно. За да не се политизират процесите, отваряме отново театрите".

Не си спомням по-саморазобличително откровение за триумфа на безразсъдството в театралната битка на държавата с коронавируса.

Бюстът на Стоян Бъчваров, патрон на варненския Драматичен театър, който остана неоткрит след осуетения празник за 100 годишнината на театъра

Драмата от края на миналата седмица обаче има и друго лице - гневно.

"За съжаление на този ден, когато трябва да съм усмихната, аз съм изпълнена с гняв, изключителен гняв!", каза пред Би Ти Ви актрисата Веселина Михалкова.

Колегата й Стоян Радев (награда "Икар" за главна мъжка роля в "Ричард III" (2012), две номинации за награда "Аскер" - 2005 и 2011 г. и повече от 40 изиграни роли) не бе така деликатен. По повод на случилото се във Варна в профила си във фейсбук той написа следното:

"От години запазените за тях (т.нар. "официални лица", бел. ред.) места остават празни на всяка премиера в театъра. Те не влизат в театъра! Те имат властта да го отварят и затварят.

Като курник. Те възприемат театъра като курник. Защото не са влизали в театъра. Те са днешните официални лица. Нашите управници."

Да си говорим честно. Начинът, по който само за часове миналият петък един от най-добрите театри в страната беше разчистен като манеж за политическата пошльотина, е банален. Нищо повече от пореден етюд на художествената политическа самодейност, на самоунижението. Затова и отдавна спряхме да приемаме като интелектуална драма това, че ни управляват хора с провинциален дух и една книга в библиотеката си.

Само че, така се случи - сега тези хора трябва да определят дали да живеем или да мрем. А това е вече екзистенциална драма.

Паметникът на Иван Церов, кмет на Варна от 1909 до 1912г. По негова инициатива се създава театрално дружество което да сформира театрална трупа и да съдейства за построяване на театрална сграда (на втори план). На 26 март 1912г. Иван Церов прави първата копка на нова театрална сграда.

Спас Спасов, Dnevnik.bg