Зима

Зима
Пролет

16 март 2021 г.

Живко Георгиев: Предизборната кампания е като празен магазин. Големите идеи ги няма!

Това, което ще се случи, ще бъде едно междинно състояние, подвижни пясъци, които няма да решат никакъв проблем...
    

- Как оценявате кампанията дотук, г-н Георгиев? Нещо изненада ли ви, нещо ново отчитате ли в сравнение с предишни кампании?

- Това, което ме изненадва, е, че една трета от кампанията мина, а тя протича много вяло.
Има обяснения. В публичното пространство доминира една тема и би било странно да не е така – надигаща се трета вълна на коронавируса, проблеми с ваксинацията, социално-икономически последствия, ограничителни мерки. Така е вече цяла година, поне в публичните измерения на комуникацията.

Но като че ли и партиите не се подготвиха. Може би не си дадоха сметка как да построят кампанията си, разчитаха на научени уроци от ситуация на относителна нормалност, каквато имахме при предишни избори.

Сякаш се отнесоха към изборите, извинявам се за сравнението, като футболисти от втора лига, които трябва да играят мач без публика.

Очаквах поне някои от новите политически проекти да измислят нещо по-интересно и адекватно на социално-псхилогическата ситуация, но поне досега не са го показали.

Опити за иновации имаше в персоналните решения за листите – водачи, тук-там нови лица, тук-там рециклирани политически репутации. И дотам. Никаква идейна активност или лансиране на по-интересен политико-интелектаулен продукт. Ако искат да се откроят, партиите нямат много време.

- Сблъсък на идеологии различавате ли?

- Навярно такива има, но те не се манифестират. Има замиране на идеологическите дебати. Това е странно. В цял свят идеологическите дебати се активизираха – консерватори-либерали, ляво-дясно, популисти и техни противници, националисти и техни противници. У нас това тотално се разми.

... не че нямаме популисти.

- Не, имаме си от всичко, но то е някак под тезгяха. Кампанията прилича на магазин, където рафтовете са празни, всичко се пази в склада. За по-добро време ли и аз не знам за какво.

В конкретната ситуация - една година стрес, изолация, доминанта на една травмираща тема - и търсенето на идеи сякаш го няма от гледна точка на политическия пазар. Има търсене на ваксини и социални подкрепи, но не и на големи политически идеи. Не им е е сега времето. Няма готовност и да се слуша. Нетипична е ситуацията.

- Нетипична с минорно настроение.


- Наистина имам чувството, че съм призован да гледам маргинално футболно първенство и дори да ме интересува футбола, това, което ми се предлага, и то дистанционно, не отговаря на представите ми какво трябва да е шоуто.

- Накъде ще се люшнат близо 500-те хиляди, които заявяват, че ще гласуват, но не са решили за кого?

- Зависи от финалната фаза. При парламентарни избори, дори в нормална политическа ситуация, когато правим екзитпол, винаги има въпрос към гласувалите: Кога сте взели решение да гласувате така, както гласувахте? Оказва се, че 50% до 60% са решили преди кампанията и тя изобщо не им е повлияла. Около 15-20% решават в първата седмица на кампанията, когато видят политическия продукт, идеите, каузите, лицата, водачите, първите примери на политическа реклама и 15% буквално в последния момент.

- Програми някой чете ли?

- То тези, които ги пишат не ги четат вече... Това е световна тенденция. И в САЩ не четат програми, и в ЕС е същото. Но чувствителност към каузи има. Каузата е идея с мощна ценностна основа. Мобилизиращите каузи постигат ефект.

Ако трябва да прогнозирам какво ще се случи на предстоящите избори, 60% до 70% вече са се самоопределили преди старта на кампанията. Тя няма да има такъв принос, какъвто би могла да има, ако беше нормална кампания.

По-значимият ефект от кампанията ще бъде, че много от хората, които са чакали кампанията, за да си изберат продукт, просто няма да гласуват.

- Защо?

- Не се състоя големият сблъсък, който е отвъд идеологиите – статукво срещу промяна. Принос за това има фактът, че гласът на промяната до голяма степен излезе под формата на групов монолог от различни играчи. Статуквото също се скри и мимикрира. То е в невидимата сфера на публичното, тук-там се чува шумулене на банкноти, което означава, че работи.

- Очертава се ГЕРБ да е първа политическа сила. На преден план излиза въпросът дали ще има опит за съставяне на Борисов-4?

- ГЕРБ не е в цветущо положение. Чисто тактически голямото му преимущество е, че е партията е концентрирала в себе си целия възможен ресурс, необходим за една предизборна кампания – административен, финансов, медиен и т.н. Но от това се трупат и негативи. ГЕРБ няма почти никакви легитимни начини да привлича нов електорат. Избрали са стратегията да работят за мобилизация на твърдия се електорат. Не виждам опити за разширяване, вероятно и те не вярват, че това е възможно. Но в тяхна полза е целият социално-психологически и социално-политически контекст.

Цялото общество е в реанимация. Как се прави агитация в реанимация? Честно казано, нямам идея.

Самата епидемиологична ситуацията орязва шансовете на противниците да провеждат нормална кампания. Много техники и технологии на предизборната борба са неосъществими. Останали са каналите на медиите и интернет. В медиите не забелязах особено интригуващ дебат. Остава това, което  постигнат в социалните мрежи и работа на терен, използване на личностни репутации и имидж, където такъв ресурс има.

- Борисов може ли отново да е премиер или вървим към програмно правителство?

- Двете не се изключват, макар че е ниска вероятността Борисов да остане премиер, ако се стигне до програмно правителство. Това ще е удължаване на агонията, отлагане на същинската развръзка, която ще я има. На разсичане на възела от проблеми, който миналата година по време на протеста беше маркиран. Това никой не го е забравил.

- Между три и четири са политическите сили, които се движат около бариерата за влизане в Народното събрание. Представете си комбинацията между ниска избирателна активност и вариант тези партии да не прескочат бариерата, тоест да има огромно разпиляване на гласове и граждани, които няма да бъдат представени. Това не е ли бомба, която ще избухне и то в близко бъдеще?

- Не зная дали е ефект, който е бил умишлена цел, или стана спонтанно, но беше създадено масово усещане, че тези избори са подготовка за същински други избори – направени не от това правителство, не в такава ситуация, избори, когато ще се създаде контекст, в който ще има чуваемост и ще се проведе разговор за бъдещето. Но може и да съжаляваме много, че сме пропуснали този шанс.

Това, което ще се случи няма да е промяна, но няма да е и запазване на статуквото. Ще бъде едно междинно състояние, подвижни пясъци, които няма да решат никакъв проблем. Изборите няма да ни подготвят за предизвикателствата, които предстоят. Когато свърши пандемичната вълна, идват социално-икономически и всякакви други предизвикателства пред обществото. В следкризисната епоха ще настъпят размествания, от които България може да се окаже още по-губеща, отколкото от сегашната криза.

Масовото хипотеза е, че от ниската активност ще спечелят партиите с история, с по-значим твърд електорат и по-значими клиентелни мрежи. Тоест, партиите на статуквото. Така е първата хипотеза. И че по-скоро губещи или с недокрай реализиран потенциал са новите проекти, представящи се като радикална социална промяна.

Но аз не виждам голямо мотивация и на твърдите ядра.

- Това личи ли в социологическите изследвания?

- Да, вижда се от изследванията, вижда се и от интереса към изборите, от аудиторията на дебатите.

- В условията на пандемия очаквате ли хората да заложат на познатото, на сигурното? Тоест, ще отложим промяната за неопределено време?

- Искащите промяна са решително повече. Но не е сигурно, че ще намерят достатъчно убедителни застъпници на тази промяна в този букет от политически сили, които декларират, че искат да яхнат тази тенденция.

На симпатизантите на статуквото задачата е по-лесна. Една голяма част от тях има какво да губят. Застъпниците на статуквото има какво да губят, застъпниците на промяната не виждат какво ще спечелят.

- Партията на Слави Трифонов има програма по сектори с конкретни предложения, начина, по който ще ги реализира, и срокове. Но като не участва в дебатите как да се ориентират гражданите какво точно се предлага и дали под знака за промяна не се задава поредната подмяна?

- В психологията има тест, известен като „мастиленото петно на Роршах“, което те оставя ти да измислиш смисъл и да го положиш в петното. Електоратът на Слави Трифонов едва ли е склонен да чете програма. Виж, ако е изиграна в шоу, може да я забележат.

„Има такъв народ“ остава загадка. Има риск при такава пасивна от тяхна страна кампания да загубят най-много потенциален електорат от всички останали. Една ефективна кампания на партия с този ресурс – публичен и репутационен имидж, най-вече на лидера - предполагаше много по-активно публично поведение. Може би са си представяли, че ще има концерти в по-големите градове, но по обективни причини това не може да се случи.

Тук е най-голям рискът от разминаване между декларативни равнища на подкрепа в социологическите сондажи и реалния резултат.


Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg  

Няма коментари:

Публикуване на коментар