На днешния ден през 1821 година е роден Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) - български революционер и национален герой.
Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождението на България, революционен демократ, писател/поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.
Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното произнасяне на фамилията Раковски е с ударение на а-то, защото идва от родното село на бащата на Раковски – Рàково, Сливенско. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Рàковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева. Чорбаджи Стойко Попович е уважаван терзи, водач на местните еснафи (занаятчийско сдружение). Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Рàковски - Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчована завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.
Георги С. Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.
Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство.
Раковски сформира и двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор - Левски, даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България, пътищата им се разделят.
Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората, а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски.
В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи, до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира - на 9 октомври).
Георги С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар