В случая с убития автотърговец лъсва цялото безхаберие на държавата
Виден столичен търговец на употребявани луксозни автомобили, с очевидно проспериращ бизнес, който не фигурира и в правния, и в данъчния мир.
Това е вкратце визитната картичка на 46-годишния Николай Дракополов, разстрелян на 6 април на "Симеоновско шосе" в столицата. Тази визитка с голям успех може да послужи на още стотици подобни бизнесмени, които продължават да водят спокоен и охолен живот. Засега, естествено, защото открай време е ясно, че в черната (т.е. криминалната) икономика единствено влизането е лесно и безболезнено.
Точно преди сто години амбициозният 22-годишен нюйоркчанин Алфонс Габриел Капоне се вслушва в съвета на своя кумир Джони Торио и се мести в Чикаго. Алфонс бързо расте в "кариерата" и скоро вече е управител на казиното "Четирите зара", където менторът му Торио е разположил офиса си. Новобранецът е усърден в занаята, започва да печели бързо и много от незаконен алкохол, проституция и хазарт, купува луксозна къща в скъп квартал на Чикаго. Бизнесът му се разраства до такава степен, че някак естествено Алфонс надскача своя ментор и много скоро на бял свят се появява Ал Капоне, белязаното лице на мафията.
Историята на известния мафиот е позната и е вдъхновила редица писатели и режисьори. Вдъхновяващ е и начинът, по който службите в САЩ му намират цаката - след като не могат да го пипнат за всичко останало, те го осъждат за укриване на доходи и данъци (около 200 000 долара), както и за системни нарушения (над 5000 на брой) на сухия режим, т.е. за контрабанда и нелегална търговия с алкохол. Присъдата е подобаваща - 11 години лишаване от свобода.
Наистина вдъхновяваща история за упоритостта на службите, борещи се с организираната престъпност в Чикаго. Примерът им обаче сякаш е останал неизвестен на сегашните им български колеги, въпреки безбройните академични часове на обучение във висшата школа на МВР.
Доказателство за това е съдбата на Дракополов - приживе далеч от светлината на прожектора, дълбоко скрит от професионалния интерес на прокуратурата и бдителните уж данъчни инспектори. Инак - прекрасно известен на служителите от столичната "Икономическа полиция" и опитните антимафиоти, защото... откъде инак ще се вземе информацията, че убитият е с над 20 регистрации за криминални престъпления, включително грабежи, и че е фактор в столичния наркопазар?
За пореден път всички служби (или поне "онова", което в България се разбира под това понятие) започват да се интересуват от "търговеца" Дракополов постфактум. Тоест - след неочакваната му екзекуция, дело на неизвестен поръчков убиец.
Разбира се, интересът до голяма степен е проформа - един обект, неосветен от службите, е бил светнат от някой друг като него. Чиста работа, един повод за сериозна работа по-малко...
А е можело тя да бъде свършена по-рано, преди мнимият клошар да поеме ролята на последна инстанция.
Неясно как Дракополов е минал между капките, перкайки по столичните булеварди със скъпия си джип. Всеки търговец като него буквално минава през най-ситната административна цедка, за да докопа лиценз за автокъща.
Адът настъпва когато трябва да получи регистрация по Търговския закон, регистрация по ЗДДС (евентуално), регистрация по Закона за управление на отпадъците, разрешение за дейността от РЗИ, документ за право на собственост върху терена (или договор за наем), разрешение от столичната противопожарната дирекция, регистрация на внесените превозни средства, регистрация на касови апарати, регистрация за работно време на персонала и прочие.
Едва след това настъпва относителният рай. За известно време, разбира се. Защото после започват регулярните проверки на Националната агенция за приходите (НАП) и компетентните звена на МВР, които би трябвало да установят произхода на средствата за купуване на автомобилите, цените и отчитането на приходите, както и наличието на данни за престъпления, свързани с покупко-продажбата на "съответните" превозни средства.
Инспекторите на НАП се нагърбват и с ревизиите на заподозрените в нарушения компании, за да докажат отклонение от данъчния режим.
Поради естеството им на дейност те са наясно с най-често срещаните схеми за избягване на облагане при подобни търговци: фиктивно сключване на договори между физическо лице купувач и собственик на автомобила в чужбина (по този начин посредникът при продажбата не декларира приходи и не плаща нищо); посочванe на силно занижени стойности на сделката; покупко-продажба на бракувани (уж) автомобили от застрахователни дружества в чужбина и т.н.
МВР също има възможности и основания за детайлни проверки.
Особено около дейността по издаване на временни регистрационни табели на фирми, извършващи внос и продажба на автомобили.
Там цедката също е адски ситна - необходимо е търговецът да посочи пълно име и адрес на фирмата, телефон, факс или ел. поща; да посочи броят на исканите регистрационни табели и за какви марки и вид (нови, употребявани) автомобили ще се използват.
Освен това да представи удостоверение за актуално състояние на фирмата, за данъчна регистрация, удостоверение от Агенция по вписванията - прил. 2 към чл. 13, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, копия на чуждестранните регистрационни документи, ако автомобилите, обект на търговска дейност, са били регистрирани в чужбина, информация за регистрираните търговски обекти (автокъщи), в които ще се извършва дейността на фирмата (с адреси и телефони) и не на последно място трябва да представят списък на лицата, които ще отговарят за ползването на табелите (с три имена, ЕГН, адрес, телефони за връзка), с приложени свидетелства за съдимост.
Къде в целия този административен ад от закони, правила, наредби и други форми за контрол се е вписал "търговецът на автомобили втора ръка" Дракополов? Очевидно никъде. Иначе със сигурност щяха да са чували за него поне в Асоциацията на вносителите на автомобили, която защитава и правата на търговците на употребявани коли.
Безхаберието на държавата, докато Дракополов се е водел като собственик на фирма за търговия с автомобили втора ръка, която е била прехвърляна от подставено лице на друго подставено лице и е въртяла бизнес с луксозни автомобили на средна цена 80 000 - 100 000 лв. е тотално. Въпреки заблуждаващата строгост на текстовете в Наказателния кодекс.
И точно по тази причина сенчестата икономика е много по-жизнена от светлата си посестрима...
Румен Савов, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар