Дните след изборната „победа“ на ГЕРБ, която обаче на практика не само не гарантира светло бъдеще пред премиера и лидер на досега управляващата партия - Бойко Борисов, а по-скоро го насади на пачи яйца, се превърнаха в спринт към финала на сделка, която може да се окаже твърде компрометираща.
Независимо от факта, че представители на почти целия опозиционен политически спектър още преди изборите се възпротивиха на намерението на кабинета да отложи плащането на таксите за първите 10 години от концесионера на летище "София", така че това да стане между 25-та и 35-та година на концесията, на заседанието си на 7 април отиващото си правителство на Борисов все пак взе това решение.
Странно защо обаче инак експедитивната в други случаи пресслужба на Министерския съвет, не е публикувала точния текст на това решение, а се е задоволила единствено с коментара по случая със "Соф кънект" на министъра на транспорта Росен Желязков.
Той като един истински Матросов брани „целесъобразността“ на решението с думите:
"Възстановяваме баланса на концесията на летище София единствено чрез отлагане на годишните плащания. Те нито се опрощават, нито се намаляват. Същевременно още този месец държавата ще получи първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лева, които са предвидени в приходната част на бюджета".
Друг е въпросът, че до този момент така и не стана ясно по каква точно методика са направени „разчетите“, за да бъде закован точно период от 10 години. И как така изплащането на дължимите през този период суми ще започне чак след четвърт век?
Очевидно е, че този поклон пред концесионера на летището е отрепетиран много старателно. И колкото и да се опитва Желязков да "вади въглените с голи ръце" няма как да бъде подминат „мазничкият“ факт, че с това решение държавата ще бъде ощетена сериозно, тъй като отлагане на плащане за общо 245 млн. евро, далеч не е за подценяване.
Пък и кой може даде гаранции, че която и да било компания, била тя и най-мощната в света, ще продължи да е такава в следващите 35 години…? Както знаем – животът е повече от шарен и предлага всякакви изненади. И ако тази компания са окаже надеждна като онази на Гад Зееви, държавата България отново ще трябва да… гони Михаля.
Да не говорим, че няма логика да бъде преференциално поставен един концесионер спрямо останалите в бранша. След този прецедент концесионер-операторът на летищата във Варна и Бургас – германо-българската компания „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, спокойно би могъл да претендира за същото третиране. Известно е, че той е получил отлагане на плащането на таксата, но с… една година.
И колкото да му се иска на човек да повярва на министър Желязков, че "единственото желание на опонентите е да уязвят или провалят тази чиста, прозрачна и изключително полезна за държавата инвестиция", думите му трудно ще хванат дикиш. Както и изтъкнатите от него аргументи, че сделката в продължение на четири месеца е била проверявана от Европейската комисия.
Да не говорим, че рецитациите от типа : "имаме подписан концесионен договор, който е правно валиден и обвързващ. Всички теми, тези, идеи, твърдения, политиканстване на тема мораториум върху нещо, което вече е факт, е правен нихилизъм и държавнически волунтаризъм. Който има желание в следващото управление, може да пристъпи към прекратяване на договора с всички последици от това", поражда и други размисли. Тези за различния аршин.
Както и неизбежният въпрос - каква е причината той да не бъде еднакъв за всички.
Както добре знаем кризата от пандемията „Ковид 19“ удари не само летищата, но и всички транспортни браншове. И това, че те са по-малки, едва ли е аргумент и те да не бъдат включени в раздаването на мораториуми и върху техните задължения.
Резонно изниква и въпросът, след като данъците са еднакви за всички, защо облекченията за стопанските субекти са различни. И в такъв случай не се ли налага изводът, че иде реч за грубо газене на правилата, залегнали в Закона за конкуренцията.
Мариета Велинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар