Жан-Пол Белмондо - „грозният красавец“ с неотразимата усмивка (галерия)

За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, превръща се в кумир на европейската младеж...

 

 

Жан-Пол Белмондо e една от най-обичаните френски кинозвезди. 

Той отдавна се е превърнал в пример за подражание на няколко поколения талантливи актьори.

Роден e на 9 април 1933 г. в Ньой сюр Сен, Франция.

Като тийнейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след което решава да стане скулптор като баща си. Но много скоро зарязва и тази идея заради бокса, на който се посвещава и дори става шампион на Париж в средна категория.

Към 20-ата му година на везните натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там обаче го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени.

Но и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света.

През 1957 г. Дебютира в киното с филма „Пеша, на кон и с кола“, но повечето от епизодите с негово участие са изрязани при монтажа. По-забележима роля прави в „Бъди красива и мълчи“, в който играе за първи път в тандем с Ален Делон.

Следват филми, сред които се открояват „Чочарка“ със София Лорен, „Модерато кантабиле“ с Жана Моро и особено „До последен дъх“, смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава.

За 50 години в киното се снима в 84 филма, успявайки да създаде незабравими образи на обаятелни бунтари, благодарение на които се превръща в кумир на европейската младеж. Дори възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. А французите започват да го наричат с галеното име „Бебел“.

През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“, но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар се отнасял отрицателно към творбите на баща му.

 

Dariknews.bg