Ходът на премиера Борисов ГЕРБ да внесе "още утре нов изборен закон по мажоритарната система", който да бъде приет заедно с депутатите от "Има такъв народ", беше абсолютно предвиден.
И вече беше игран в началото на 2017 г., когато второто правителство на Борисов беше подало оставка след загубата на президентските избори. Стъпката, за която заради предсрочните избори нямаше време, беше ехо от инициирания от "Шоуто на Слави" референдум със същото искане, получило широка подкрепа.
Нито тогава, нито през 2009 г., когато тройната коалиция въведе частичен мажоритарен избор на 31 депутати (колкото са избирателните райони), не беше проведен какъвто и да било обществен дебат за въздействието на подобна промяна в българските условия. Обичайната теза, с която се лансира тази система, е, че хората не гласуват за партии, а за независими личности и "изявени общественици". Резултатът от експеримента през 2009 г. беше еднозначен: всичките спечелени по този начин мандати отидоха при ГЕРБ и ДПС.
Доколкото темата въобще е коментирана, експертите са единодушни, че мажоритарното гласуване води до замразяване на статуквото с големите партийни и мощни местни играчи - за сметка на шансовете малки и нови формации. Като резултат установеният политически монопол намалява политическото представителството на различните обществени групи.
Ако погледнем на подобна промяна през масово купувания и контролиран вот в България, включително с мажоритарния елемент на преференциите, можем да си представим как би изглеждал такъв парламент. На последните избори например най-много преференции - повече от сбора на дадените за Борисов в София и Пловдив, събра хасковският депутат от ГЕРБ, станал известен най-вече с тортата за рождения си ден, украсена със захарни банкноти от 500 евро.
Третото заиграване със системата може и да счупи стомната на що-годе оцелялата демокрация. И пред нея да блеснат житата в стил "шат на патката главата".
Няма коментари:
Публикуване на коментар